Проф. Искра Баева: Издържали сме по договор Червената окупационна армия

"На Парижката мирна конференция от 1946 година България за първи път след загубена война има защитници. Те са СССР, Украйна и Белорусия, които са били най-пострадали от германската окупация. По съвет или натиск от Съветския съюз нашата кауза е защитавана от Югославия, Полша и Чехословакия, защото сме съюзници на СССР. Това води до един мирен договор, който е за първи път благоприятен за България - ние запазваме Южна Добруджа, а репарациите са рязко намалени от това, което е искано. И така завършваме сравнително добре. Това, че сме издържали Съветската окупационна армия, е въпрос на договор. Такава е практиката - положението на България при окупацията на войските от Антантата след Първата световна война е подобно".

Това каза пред БНР историкът проф. Искра Баева и добави:

"Все още не се говори за края на Втората световна война, защото сме на средата на една друга война, но мога да си представя как ще се говори", коментира тя и обясни, че през последните години е било наложено мнение от официалните институции в ЕС, САЩ и България, което е омаловажавало ролата на Съветския съюз и се е подчертавала ролята на западните съюзници - Съединените щати и Великобритания:

"Те несъмнено имат такава роля, САЩ имат голяма роля, защото още преди да влязат във войната през декември 1941 г. - през април същата година приемат закона "Заем-наем"/Lend-Lease, който сега активират отново за Украйна, за да се превърнат в арсенал на демокрацията, както тогава казва Рузвелт".

По думите ѝ войната на Русия в Украйна слага отпечатък върху деня на края на Втората световна война:

"Аз искам да защита историята. Тя не бива да бъде подвластна на политиката. Зная, че политиците я използват, но не бива да се подчини на политиката".

Проф. Баева изказа съжаление, че в момента поколението, което не познава войната, "много лесно решава, че трябва да се бори до последна капка кръв и до абсолютна победа":

"Тези нагласи водят до повече човешки жертви, но и ни заплашват с ескалация, която никой не може да каже къде ще свърши".