137 години от подвига на Христо Ботев

През май 1876 година, след новината за Априлското въстание, поетът революционер Христо Ботев започва дейност за организиране на чета в Румъния и става неин войвода. От Гюргево той се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.

Сражението на Ботевата чета с многократно превъзхождащия я враг на 20 май (1 юни) 1876 година във Врачанския балкан е един от най-героичните епизоди в българската история. Преклонението пред саможертвата на войводата Христо Ботев и неговите четници е превърнало това историческо място в търсен и посещаван национален туристически обект. Потокът от поклонници и туристи към хайдушкия Балкан, където млади и стари търсят паметника на връх Околчица и лобното място на Войводата, не спира целогодишно.

Преминала разстоянието от 69 км през равнината за половин ден и една нощ, четата водила първото си голямо и кърваво сражение на 18 (30) май на Милин камък. Загубила над 30 четници, тя се изтеглила под прикритието на нощта и прекарала един спокоен ден на Ботева (Колова) поляна, обградена от грижите на надошлите овчари и лозари. Рано сутринта на 20 май (1 юни) дружината започнала да се изтегля към Врачанския балкан, посрещната в подножието от мъгла и дъжд. По хлъзгавата, виеща се каменна пътека четниците преминали през малките терасовидни поляни Курдовица и Таушаница и се изкачили на Лесков дол, където ги изненадал неприятелят.

Четата преминала през седловината на връх Вола и Царева ливада и установила своята позиция на върховете Камарата (тук бил войводата с част от щаба и знамето) и Купена. Боят започнал към 10 часа и продължил почти без прекъсване през целия ден. Врагът превъзхождал многократно оределите редове на дружината, а имал на разположение и трите водоизточника. Вражеската пехота, подсилена с две планински оръдия, бълвала огън от Селището в подножието на Царева ливада.

Башибозукът стрелял от подножието на връх Вола, а бойната линия на черкезите била от Манастирското пладнище до Крушовския извор. Следобед позицията на четата се разтеглила през седловината Клено до Веждата, южната част на връх Околчица. Дружината не била разбита и в това второ голямо сражение. В припадналия здрач тръба изсвирила отбой и преди пълното изтегляне на неприятеля четниците се спуснали към Крушовския извор да търсят вода.

Христо Ботев с част от щаба се спрял да обсъди обстановката сред скалите на югоизточния склон на връх Камарата над падината Йолковица. По време на разговора Ботев се изправил да види къде е четата - в същия миг неприятелски куршум долетял от север, където бил врагът, и пронизал сърцето му. Потресени, другарите му взели всички отличителни знаци и го покрили с клони от шипки, за да не се гаври неприятелят с него. "Целунахме Ботев по челото, което беше чисто - разказва единственият останал жив очевидец Никола Обретенов, - и в тъмно се изтеглихме, оставяйки трупа му до самия тоя камък, където беше убит..." 

След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му, 20 май. При въвеждането на Грегорианския календар през 1916 година денят вече става 2 юни, макар че според този календар годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за разликата е фактът, че 1900 година е високосна в използвания до 1916 година Юлиански календар, но не и в Грегорианския.

Традицията Денят на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България  да се чества на 2 юни се е запазила и до момента.

Днес от 11.00 часа в Борисовата градина, пред бюст-паметника на големия български поет и революционер, ще се проведе тържествена церемония за отдаване на почит по повод 137-ата годишнина от гибелта на Христо Ботев и в памет на загиналите герои за свободата и независимостта на България. Ще присъства зам.-кметът на Столична община Тодор Чобанов.

В 11.00 часа на връх Околчица председателят на Народното събрание Михаил Миков ще участва във всенародното поклонение по повод Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България.

В 12.00 часа по традиция Денят на Христо Ботев и на загиналите за свободата ще бъде отбелязан със сигнал на сирените в цялата страна и с 2-минутно мълчание. При подаването на сигнала пешеходци и превозни средства спират на място до края на звука от сирените.

Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва за първи път официално през 1901 година, когато на връх Вола присъстват и живи Ботеви четници. На 2 юни 1948 година точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.