77% от българите не вярват, че страната ни е демократична

Мнозинството от българите смятат, че нашата страна не е истински демократична. На такова мнение са 77% от сънародниците ни. Това показва глобалното изследване „Гласът на хората“(link is external) на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено в навечерието на 2022 г. – преди войната между Русия и Украйна. Проучването, посветено на състоянието на демокрацията, покрива 45 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани, които представляват около две трети от световното население.

Демократичност в управлението по света

42% от изследваните в световен мащаб са по-скоро съгласни или силно съгласни, че държавата им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не считат управлението си за достатъчно демократично. Делът на тези, които не могат да преценят дали държавата им се управлява демократично, е минимален.

В топ 5 на страните, чиито граждани не вярват в демократичността на обществата си, попадат Босна и Херцеговина (92%), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (по 76%) и Украйна (73%). Любопитно е кои са държавите, в които хората твърдо вярват, че се радват на пълна демокрация – Виетнам (84%), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%).

Нагласите по този въпрос по света са се запазили в сравнение с предното проучване година по-рано, отбелязват изследователите. Индия и Азия (особено източните части на континента) изпъкват сред регионите и големите държави с най-голяма увереност, че управлението им е според волята на хората. 64% от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или даже силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа.

Най-изразено недоволство от демократичността на управлението на регионално ниво и на ниво големи нации изразяват хората в Русия, но и в Европа, САЩ и Латинска Америка.

Свободни и честни избори

Малко над половината от изследваните по света смятат, че изборите в тяхната държава са свободни и честни. 43% са на обратното мнение, а 5% не могат да формират мнение.

България отново попада в топ 5 на скептиците със 65% недоверие в честността на изборите. Това място споделяме с Ирак и Румъния.

Сред големите нации и региони отново хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната държава - 73%. Следват ЕС и САЩ. Най-много съмнения относно честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските държави извън ЕС (52%).

Интересно е, че докато европейските граждани (както тези от страните в ЕС, така и тези извън него) изразяват силна загриженост относно демократичността на управлението си, те не споделят същите притеснения за честността на изборите. В ЕС две трети от анкетираните вярват, че изборите са свободни и честни. Увереността в демократичността на избраното управление обаче не е толкава широка – 38% и дори намалява в сравнение с миналата година.

Равносметката за България

Българите по традиция са сред най-критичните по отношение на демократичната природа на управлението си като цяло. В сравнение с предишната вълна на изследването нагласите по този показател по-скоро се запазват и изглеждат дори по-критични. Следващото издание на изследването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 г. досега е донесла промяна в тези принципни нагласи.

И по двата индикатора (управлява ли се страната по волята на народа и провеждат ли се свободни и честни избори) страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията. Българите са неудовлетворени както от основния механизъм на представителство в демокрациите (изборите), така и от самия принципен характер на упражняването на властта у нас.

Изглежда, че недоволството от управление, което не се ръководи в достатъчна степен от волята на народа, е сравнително по-силно изразено в източните страни от ЕС, с които страната ни показва сходни резултати. Отношението към начина на провеждане на избори у нас обаче е видимо по негативно на фона на ЕС като цяло, а и на държавите от източната част на Съюза, които обикновено са с близки до нашите нагласи.

Проведените три поредни парламентарни избори в нашата страна миналата година, съпроводени от неколкократни промени в Изборния кодекс, вероятно са оказали допълнително влияние за негативните нагласи у нас.

Но и без политическата нестабилност в страната ни през 2021 г., Индексът на демокрацията на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ традиционно отрежда позиция на страната ни в по-скоро негативния край на скалата. Тази година 13% от българите смятат, че живеем в условия на силна демокрация, за 12% страната ни не отговаря на едно от условията за демократичност, а близо две трети намират нивото на демокрацията у нас за слабо.

Общо 42 212 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.