Симеон Сакскобурготски: С толкова чести избори губим време и средства

"Губим време и средства, и какво ли не с толкова избори вече! В чужбина ни гледат: "Тези хора не могат ли да си оправят вътрешния двор? Сравняват ни с някои нестабилни страни, толкова е грешно и жалко, и с последици". Това каза в специално интервю за рубриката "Тук и сега" Симеон Сакскобурготски по повод политическата криза у нас. В ефира на "Събуди се" на NOVA той сподели, че не усеща "много голяма доза идеология в тия работи", а по-скоро е его - "моите хора, моята партия", което определи като "много вредно".

За изгонването на 70-те руски допломати от страната ни каза: „Считам, че калибърът е нечувана работа. Второ - ако останалите страни от НАТО бяха постъпили със същата пропорция и калибър, можем да кажем - "добре". Но така ми се стори излишно провокативно, не казвам, че е , но сякаш е почти поръчково, под някакъв друг натиск, което е още по-грозно за нас, българите. А да не говорим спрямо Русия, която е дъжава и народ, с които имаме по-специална връзка. Тук трябва по-предпазливо да се действа! Това е империя с имперско мислене. Вярвам, че няма да се обидят - с имперско самочувствие. Ние тярбва да гледаме много по-перспективно. Колко години ще ни трябва сега да си върнем взаимните пазари, отношенията? Жалко е, защото има емоции и моменти не съвсем обективно и рационално разсъждаване“.

Сакскобурготски коментира и свалянето на ветото на РСМ за преговори за членството ѝ в ЕС: „Лично за мен важното е добруването на тези народи – Албания, Северна Македония и ние. Защото ние сме вече в ЕС. Те защо да се изключват от това благо или тази общност? Не бива на негативното да се спираме, а да погледнем как да излезем от тази ситуация без някой да каже: „Родоотстъпници“! Има нагласи в някои страни, които намекват, че България се опитва да изнудва, което е старшно грозно. Докато ролята за нас е да кажем: "братя"! Да ударим едно рамо, а след това вече – с нашия опит, който сме придобили! Дай боже да се намери формула - ето френското председателство, което се стараеше толкова“.