Гроздан Караджов: Не АПИ е отменила обществените поръчки за пътищата, а КЗК. Кирил Петков е виновен

В Министерството на регионалното развитие и благоустройството се проведе брифинг във връзка със спрените от АПИ поръчки за ремонт и поддръжка на пътища.

"Очевидно сме в предизборна кампания, щом от ПП започнаха да се упражняват на пътища. Пресконференцията от тази сутрин е нищо повече от един жалък опит на Кирил Петков и ПП да прехвърлят проблема от болната глава на здравата", коментира регионалният министър в оставка Гроздан Караджов.

Не АПИ е отменила решенията за обществените поръчки за ремонт и поддържане на пътища - те са отменени с шест последователни решения на Комисията за защита на конкуренцията в резултат на обжалване на самата конкурсна документация, обяви той, цитиран от БНТ.

"Изобщо тези поръчки не са могли да стигнат до подаване на документи, нито до избор на изпълнител. Защо за поръчки, които са от април, решенията на КЗК станаха ясни едва в края на юни, не е нито в компетенциите на АПИ, нито на МРРБ", каза Караджов.

Вчера стана ясно, че Агенция "Пътна инфраструктура" едностранно прекратява всички нови обществени поръчки за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа.

По-рано днес на брифинг в МС заместник-министърът на финансите Андрей Цеков обяви, че държавата ще бъде лишена от пътно поддържане за следващите 6-7 месеца. Това е времето, което е технологично необходимо, за да проведе обществена поръчка.
По-интересни са мотивите на КЗК, за прекратяването процедурите - според тях условията, посочени от МРРБ са били "прекалено рестриктивни и в полза единствено и само на държавата", посочи министърът.

"В случая сме защитили държавния интерес, което според КЗК е прекомерно и нарушава правилата на конкуренцията. но да защитаваш интереса на държавата и в същото време да търпиш обвинения, че помагаш на мафиотските крадливи фирми, както ги нарича Кирил Петков, това ще е някаква страшна инвенция в историята да съм направил - хем да ги ограничавам, хем да ги толерирам", коментира Караджов.

Виновен е Кирил Петков, защото аз и експертите от МРРБ и АПИ бяхме в неговия кабинет, когато те (кабинетът - бел. ред.) настояваха да има максимални рестрикции.

"Той го е разказвал Кирил Петков - как сме се разправяли за 60:40, за 80:20 и за другите условия на поръчките. Ето го закономерният резултат от това министър-председателят да се меси постоянно в обществените поръчки и това как се разходват парите на АПИ"

Защо обществените поръчки са обявени през април - по закон се обявяват, когато имаш бюджет да съответната година и т.нар. ангажимент за следващите години, когато поръчката се разпростира върху по-дълъг период, обясни Караджов.

"Обществените поръчки са за 3.6 млрд лв. - такъв бюджет в АПИ никога не е имало в разчетите от предходните години. Следователно трябваше да се изчака приемането на бюджета, неговото влизане в сила на 26 март и на 31 март с писмо ние ги изпратихме в Министерството на финансите за съгласуване. След това ги обсъдихме и при министър-председателя."

Проблемът със срока 30 септември (когато трябва да се прекратят старите договори - бел. ред.) произтича от личното настояване на Кирил Петков в решението на НС за пътните ремонти да залегне условие евентуално служебно правителство на Румен Радев да не може да се разплаща със строителните фирми, каза още Гроздан Караджов.

Той призова в оставащите последни дни на Народното събрание да се премахне датата 30 септември и дотогава да се преговаря със фирмите да вършат работа по пътищата до избирането на нови изпълнители.

Като причина за спирането на поръчките от АПИ вчера посочиха "пропуски в документацията за участие" - документация, предложена от самата агенция. Обществените поръчки бяха обявени през април, с цел да заместят съществуващите договори, по които са установени порочни строителни практики и са предмет на проверка от компетентните органи.

В същото време пътните строителни фирми започнаха безсрочна стачка заради неизплатени средства. Протестите ще бъдат всеки ден пред НС и около 20 ключови пътни отсечки в цялата страна. Според пътните строители държавата не е изплатила около 720 млн. лева за извършени дейности на около 80 фирми.