Изборните рискове: Как движението на населението влияе на представителността?

Вотът на 2 октомври ще се проведе на базата на данните за населението от преди 11 години. Това е така, защото окончателните резултати от преброяването през миналата година ще бъдат обявени в първия работен ден на октомври - ден след изборите.

Населението за последните 10 години е намаляло с 11 цяло и 5 процента. Ако през 2011 година българите сме били над 7 милиона и 300 хиляди, то според предварителните данни от 2021 година населението у нас е малко над 6 милиона и половина.
В определени области обаче то се е увеличило - в София например с почти 300 хиляди жители. Според изборния кодекс, мандатите се определят спрямо населението на областта.

Прирастът в столицата обаче няма да се отрази на представителността в 48-ия парламент, защото към момента на разпределяне на мандатите се взимат данните от 2011 година, обясняват от bTV.

Това означава, че през октомври по-малко избиратели ще гласуват за депутати от Видин, отколкото в София, но гласът на един видинчанин ще тежи повече, отколкото този на един софиянец.
Според експертите движението на населението в страната в определени райони трябва да влезе в Избирателния кодекс, за да не се получава така, че слабонаселени места да имат тежест при разпределението на мандатите колкото и много по-гъсто населени области.
В „Тази сутрин“ бившият председател на ЦИК Александър Андреев обясни, че доскоро във Видин се е наблюдавало по-сериозно намаляване на населението, но сега има и други места с намаляващо население, което води до необходимостта там да бъде предвиден минималния брой от четири мандата.

Според конституционалиста доц. Наталия Киселова по-скоро гражданите, които са гласували и не получат представителство в своя избирателен район, ще бъдат ощетени.