Стефан Софиянски за демократичните реформи и методите за излизане от кризата

1951 година. София е мрачен и студен град. На седми ноември, когато комунистическата власт празнува Октомврийската революция, в семейството на Антон и Елена Софиянски се ражда техния син – Стефан. Ирония на съдбата, но семейството на бъдещия премиер Стефан Софиянски е гледано с подозрение от комунистическата власт заради своя произход. Единият му дядо е бил депутат преди 9 септември, бил е един от крупните търговци на международния пазар. Неговата сабя украсява и до днес семейния дом.

"Нашите имаха трудни времена, но не съм усещал враждебност от ДС. Не ни пускаха да пътуваме в чужбина, иначе живеехме нормално", спомня си бившият служебен министър-председател от 1997 г.

Младият Стефан Софиянски завършва статистика и започва работа в сферата на транспорта. И тогава стигмата за пътуване на запад от желязната завеса се разчупва. Полъхът на промяната е дошъл заедно с перестройката на Михаил Горбачов.

Времената обаче бързо се променят. Скоро става ясно, че комунистическия режим се задъхва. За да дойде 10 ноември, който заварва Стефан Софиянски на работа в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия.

Събитията се развиват мълниеносно. Току що проходилата опозиция трябва да изгради от нулата своята организация и структури по места. И тук намира своето място Стефан Софиянски.

Извън романтичната история на СДС обаче конфликтите разяждат демократичната общност отвътре. Разцеплението е въпрос на време. "Играехме мач, когато ни казаха, че Живков е паднал заради вътрешнопартиен преврат. Не можехме да повярваме. После седнахме да го отпразнуваме", разкри Софиянски.

Следват няколко години безвремие. Обществото е уморено от политическите интриги, от което се възползва най-добре БСП. Шест години след свалянето на Тодор Живков, социалистите се завръщат триумфално във властта, печелейки абсолютно мнозинство. Начело на партията обаче не е нито един от старите червени велможи, а младият Жан Виденов. Скоро става ясно, че управлението е истинска катастрофа. Банките фалират, левът се обезценява, хиперинфлацията достига невиждани нива. България излиза на улицата и помита управляващата върхушка.

"Трябваше да запазим политическата сила настрани и да подходим по-професионално. Искането на вот на доверие от страна на Филип Димитров беше правилно, той беше честен човек", смята той.

След близо един месец протести са насрочени предсрочни парламентарни избори. Току що избраният президент Петър Стоянов назначава за служебен министър-председател Софиянски.

Служебното правителство провежда парламентарните избори, на които с абсолютно мнозинство на власт идва ОДС, а премиер става Иван Костов.

Софиянски споделя, че не е имал пряк конфликт с Костов. Но е бил убеден, че е трябвало да подкрепи НДСВ. Тук идва различието между СДС и ССД. "Обидно и грешно е, че гласувахме с БСП", смята той.

През 1999 година Стефан Софиянски печели нов мандат като кмет на столицата. Вътрешните противоречия в СДС обаче предвещават сериозните промени. През 2001 година Симеон Сакскобургготски се завръща окончателно в България и застава начело на НДСВ. На изборите, коалицията оглавена от царя печели почти абсолютно мнозинство. В същата година Стефан Софиянски напуска СДС и основава Съюза на свободните демократи.

"Зад гърба си имам две банки и валутен борд, излизане от криза. Ние привързахме лева към марката. Моделът "Софиянски" е работа, работа, работа", подчерта той.

Въпросът е дали 32 години след началото на демократичните промени няма опасност носталгици да се изкушат и да се опит да завъртят колелото на историята назад. Според Стефан Софиянски такава опасност няма. Но и не крие разочарованието си, че България не използва членството си в Европейския съюз, за да се превърне в регионален лидер.