Проф. Ангел Димитров: РСМ не се държи като кандидат за ЕС

"За съжаление от 2019 г. насам виждаме едно връщане към стандартно пропагандно политическо поведение там, което напомня за началото на 90-те години. В известен смисъл дори за втората половина на 1940-те години, когато България беше обявена за враг на комунистическа Югославия и на новосъздадената Република Северна Македония (РСМ) като федерална единица на комунистическа Югославия". Това каза проф. Ангел Димитров, който е бивш посланик в Скопие и съпредседател от българска на Съвместната комисия по историческите въпроси с РСМ, в предаването "Брюксел 1" на телевизия Bulgaria ON AIR. Позицията му е по повод атаките срещу клубовете на македонските българи и освиркването на българския химн по време на мача с България.

"Аргументите, които сега виждаме доколко са законни или не сдруженията на българите в РСМ започват да напомнят поразително за духа на Закона за македонска национална чест, който е създаден по сръбски образец след 1944 година. Целият дух на тези обяснения - какво ги кара да смятат, че има дискриминация към македонската държава и нация, е абсурден. Абсурдно е това, че се забранява на една група граждани на тази държава да имат различно национално чувство, да имат различна идентичност, независимо че тази идентичност те могат да я потвърдят и докажат исторически. Това е абсурдно и изцяло в духа на Закона за македонската национална чест от миналото. А това, че били засегнати чувствата на Сдружението на борците-антифашисти показва, че тези хора не са напуснали пропагандната територия от времето на Втората световна война, когато се е създавала югославската държава. Това е парадоксално," каза проф. Димитров.

По думите му е абсурден и фактът, че се забранява на една група хора - граждани на собствената държава, да имат различна национална идентичност и чувства, независимо че тази идентичност те могат да потвърдят и докажат исторически.

“Учуден съм от един невероятен парадокс: Ако името на Иван Михайлов се смята за противозаконно и обиждащо националните чувства, тогава би следвало да забранят и партията ВМРО, защото Иван Михайлов е ръководител на тази партия. След 1944 г много българи бяха гонени и физически премахнати под знака "ВМРО-михайловисти"; така че има двоен парадокс: когато държавните органи не могат да направят разграничаване между организацията и нейният ръководител, от една страна; и обратно - когато самата организация спекулира с това име, използвайки го съвсем правомерно според тях, но в същото време изповядва съвсем различна идеология и политически намерения, смята още проф. Димитров.

Той припомни случая със Сдружението “Радко”, което през 2000 година беше официално регистрирано, беше му отнета регистрация, но впоследствие международните институции години по-късно обявиха решението за неправилно. Резултатът е че Сдружението престана да съществува.

"Непрекъснато се лепят етикети, които са научно несъстоятелни, като “фашисти” напр. Остава сега да обявят и Цар Фердинанд за фашист. Абсурдите се трупат един след друг”, коментира историкът.

"Имената на тези сдружения са избор на хората, които ги създават. Българската държава няма нищо общо с това. Всички органи в РСМ го знаят много добре, но пропагандната линия е да се намесва българската държава, за да се твърди, че там - в РСМ, няма самостоятелно мислене, че тези хора не взимат своите решения, подтикнати от своето достойнство, а че им се внушаване нещо едва ли не користно. Но видях, че има реакция от 10 български сдружения, които искат да имат нормален и напълно законосъобразен живот в РСМ. Те вече реагират като едни модерни съвременни граждани с усещане за правата си и като европейски граждани," коментира историкът в разговор с Милена Милотинова.

На фона на войната в Украйна виждаме как ЕС окуражи Западните Балкани, но в същото време им напомни препоръките, които РСМ трябва да извърши. Оттук нататък всичко зависи от участниците от двете страни. В момента категорично РСМ не се държи като кандидат за член на ЕС. Самото напомняне на ЕС към РСМ, - макар и с една фраза: че трябва да си спазват Договора за добросъседство с България, отваря широко вратата към нашите възражения и към тази взискателност, която трябва да бъде проявена към РСМ.

Зависи и от българската дипломация да напомня на европейските ни партньори, че нещата трябва да влязат в по-голяма дълбочина. Важното е, че когато се прави препоръка, трябва да се споменават конкретните причини за правенето на една такава препоръка. Този доклад е само напомнянето какво трябва да се случва, каза проф. Ангел Димитров.

И в изказването на Борел беше подчертано, че трябва да се има предвид и контекста, в който се "напомня": на фона на войната в Украйна.

Неслучайно бяха отправени много ясни предупреждения и към Сърбия, че тя трябва да хармонизира външната си политика с изискванията на ЕС.