България за пореден път остава извън Шенген - какво следва оттук нататък?

Новината, че Нидерландия подкрепя Румъния и Хърватия за Шенген, но не и България изненада повечето български политици, които се надяваха нидерландският премиер Марк Рюте в рамките на няколко седмици да промени дългогодишната си последователна позиция по този въпрос. Това коментира за БНТ Десислава Апостолова.

Още от времето на правителствата на ГЕРБ отказът от страна на Нидерландия да подкрепи членството на България в Шенген се обясняваше като вътрешнополитически въпрос за правителството в Хага. На пресконференция вчера Рюте припомни, че страната му е "строга, но справедлива" по отношение на Румъния и България още от времето на предишното правителство на премиера Балкененде преди 2010 година.

"Въпросът не е политически, позицията ни се основава на фактите", каза Рюте.

Доводите на Рюте за неподкрепата на България са два - неизпълнение на изискванията по отношение на принципите на правовата държава и непълно въвеждане на шенгенската система. И по двата въпроса, по думите му, притесненията по отношение на Румъния са отпаднали. И в двата случая Рюте се позовава на докладите на Европейската комисия. Рюте обича да цитира Механизма за сътрудничество и проверка, докладите по който бяха прекратени за страната ни, но самият механизъм все още не е премахнат. Преди няколко дни, когато Еврокомисията обяви, че спира и докладите за Румъния по този механизъм, от институцията отново припомниха какво очакват от България - отчетност на главния прокурор и цитираха обещанията на сегашното служебно правителство това да стане до 6 месеца.

За Рюте обаче обещанията не са достатъчни. Вчера няколко пъти той повтори, че иска факти. Недоверие към България отдавна няма. Рюте не твърди, че границата между Турция и България може да бъде премината срещу банкнота от 50 евро. Думите му, казани вчера, буквално бяха, че страната му иска гаранции, че подобно нещо не може да се случи.

През февруари тази година тогавашният български премиер Кирил Петков при едно от първите си идвания в Брюксел се срещна с премиера на Нидерландия. След срещата Петков каза, че по думите на Рюте през годините България е лъгала, че е готова за Шенген и затова нидерландците не ни искат в пространството за свободно движение.

"Проблемът е, че през годините доста от нещата, които сме им обещавали, сме ги лъгали и няма доверие. Защото номинално ние явно сме спазвали критериите, сега въпросът е да ги спазваме ефективно", каза Петков.

В последната година и половина в България четири пъти имаше избори, а темата за Шенген не присъстваше много убедително в предизборните кампании на партиите. През последните седмици темата стана актуална в България, по-скоро заради офанзивата от страна на румънското правителство и готовността на чешкото председателство да постави все пак въпроса за гласуване. Резолюциите на Европарламента и добрата оценка на мисията на Еврокомисията подхраниха надеждите в София, че Нидерландия може да промени позицията си.

Един от последните доводи на българските политици пред колегите им в Нидерландия, който се изтъква и от медиите в страната, е, че с решението си Хага "хвърля българите в ръцете на Русия" и дава храна за проруските партии у нас. Но в този контекст медиите в Нидерландия не пропускат да припомнят колебливата българска позиция за доставяне на оръжие за Украйна.

Но какво следва оттук нататък?

Вчера Марк Рюте каза, че подкрепата за Хърватия и Румъния от страна на Нидерландия е гарантирана. В дневния ред на срещата на вътрешните министри на 8 декември обаче гласуването за България и Румъния не е отделено, а заедно. Отделно е гласуването само за Хърватия. Това означава, че заради позицията си за България Нидерландия ще забави и приемането на Румъния. Премиерът на Нидерландия каза, че е съобщил решението на страната на българския президент в телефонния си разговор с него:

"Казах го и на българския президент в телефонен разговор, той не беше щастлив от това. Но аз му казах - може би другата година ще сте готови."

Другият, засега по-малко реалистичен вариант, е чешкото председателство и останалите държави членки да се разберат да разделят София и Букурещ. Това би означавало, че след 8 декември Румъния и Хърватия ще бъдат приети в Шенген, а България ще остане извън него. За Рюте това е приемлив вариант, за България - унизителна ситуация.