Бесарабска българка: Не се чувствам чужденка, тук има много добри хора

"Пристигнахме на 5 март с двете деца – на 3 години и на 7. Във Варна станаха на 4 и на 8, пораснаха." Това казва Ирина Петкова - бесарабска българка от Одеса пред БНР.

Тя е пристигнала у нас в началото на войната със сестра си, която също е с две деца.

"Също е тук, работи, тя е фармацевт. Аз работя в интеграционен център за украински деца, които започнаха да учат в български училища и имат нужда от помощ с домашните. Нашата цел е да им помогнем да се интегрират в българското общество. Да се чувстват като у дома. Да се развиват."

Децата говорят много добре, когато са в детската градина, в училище, споделя наблюденията си Ирина.

"Под наем живеем. Още от първия ден, с пристигането местните ни помогнаха. Много добри хора ни посрещнаха, на всяка наша стъпка срещах хубави хора", разказва още тя за престоя им в България.

В момента положението в Одеса е доста тежко и заради спокойствието на децата тук е по-хубаво, допълва бесарабската българка.

"Няма сигурност за нищо – ще има ли ток, топлина няма. Хората се страхуват за децата си."

С всеки изминал ден Ирина си мисли все повече, че войната ще продължи дълго и ще останат тук, но не искат да се чувстват като бежанци.

"Аз не се чувствам тук като чужда, но като бесарабска българка знам езика. От хората, които познавам, искат да работят, да продължат нормалния си живот, да развиват децата и себе си. Без работа и без интеграция това не е възможно."