"Българско лято": Необходими са мерки за гарантиране на достъпа до лекарства за българите

В периода на Ковид 19 пандемията, а и след това, в много страни от ЕС се наблюдава нарастващ недостиг на медикаменти. В България, поради дефицит на лекарства на пазара до 12.01.2023 г. забранени за паралелен износ (според СЕСПА) са 63 медикамента. Този списък се обновява непрекъснато на база на подаване информация от заинтересованите страни. Тук е критичен въпросът как се определя какво е дефицит и може ли да има спекулации? Стана ясно, че това е възможно и ограничава достъпа на крайния потребител (пациента) до лекарства. Това пишат от "Българско лято" на официалната си интернет страница.

Другата важна тема е да се изяснят причините за този дефицит – недоставка на достатъчни количества за България от производителите или масивен реекспорт (паралелен износ). Предвид свободното движение на стоки в ЕС, паралелният внос (износ) не може да бъде забранен освен поради заплаха на общественото здраве (тук говорим за легалния паралелен внос, тъй като нелегалният реекспорт е престъпление).

Сравнение на цените на фармацевтични продукти в 16 държави-членки на ЕС през 2013 г. показва разлики между 25% и 100% за две трети и между 100% и 251% за една трета. Такива ценови разлики са силен стимул за паралелна търговия: вносителят обикновено търговец на едро, купува фармацевтични продукти в страна с ниски цени и след това ги продава в страна с високи цени. През 2019 г. общата стойност на паралелния внос на фармацевтични продукти в Европейското икономическо пространство (ЕИП) е 5,7 милиарда евро. Страни на импорт са Германия, Дания, Швеция, и други, а на експорт са Гърция, Португалия, Словакия и страните от Източна Европа, където това води до дефицит на лекарства.

Защо България е страна на сериозен паралелен износ. Мотивацията е по-ниските цени на някои медикаменти у нас. Редица държави, като Словакия и Чехия, вече въведоха сериозни мерки спрямо реекспорта, целящи прозрачност и гарантиране на достъп за гражданите си до медикаменти.

Какво може да бъде направено у нас, за да се упражнява обществен контрол върху реекспорта и да се гарантира прозрачност, ако има политическа воля за това (без да се нарушава европейското право)?

– Да се публикува списък на фирмите, които извършват реекспорт както и на количествата и медикаментите, които реекспортират и за кои държави.

– Да се наблюдава стриктно оперирането на субектите с вертикална интеграция – дистрибутор /аптека. Аптеките нямат право да препродават медикаменти (включително на дистрибутори) и да реекспортират.

– Допълнителен контрол върху изписването (предоставянето) от аптеките на скъпоструващи, 100% заплатени от НЗОК медикаменти.

– Дистрибуторите да не могат да изнасят лекарства, които се заплащат от НЗОК. Такъв износ да бъде разрешен само след писмено разрешение от производителя. Дистрибуторите да уведомяват за всеки такъв износ предварително. Това уведомление трябва да идентифицира лекарството и да включва: единична цена на лекарството; общата цена на изнесените лекарства; името на държавата, за която ще бъдат изнесени лекарствата; датата на изтичане на срока на годност на лекарствата; обосновката за износ.

От друга страна е важно КЗК да направи проверка дали притежателите на разрешение за употреба (производителите) налагат рестрикции по отношение на количествата, необходими за нуждите на България и с каква обосновка.

Да бъдат предвидени санкции при нарушения и глоби (10 000 лв. – 1 млн лв.), както и отнемане на лиценз за дейност.