Гарелов: Ние накарахме турския посланик да каже, че българите обичат Турция

"Случи се нещо, което е изключително важно,поредица от събития, които се случват обикновено на десетина години - става дума за земетресението в Турция и в Сирия – нека не пропускаме и Сирия. Но и в най-голямата трагедия обикновено има някой детайл, някаква дреболия, дребна случка, която дава надежда, че не всичко е загубено, че животът е по-силен от смъртта, че хората са добри, че заедно могат да се възмогнат всяка трагедия. Снимката и кадрите, които трогнаха света и които на мен ми направиха най-голямо впечатление, те насълзиха очите на милиони хора, извикаха една плаха усмивка - това бе едно момче, спасено, което бе вдигнато високо от неговия спасител с такава гордост, като че ли се бе родил самият Бог на всички религии и народи. И в този момент, ако сте го гледали случайно, стотици хора, спасители и жертви, които бяха наобиколили руините инаблюдаваха действието, вдигнаха ръце нагоре и нададоха вик на радост и облекчение. И ето как спасяването на едно дете освети лицата на тези оцелели в тази трагедия хора, загубили близки и познати. Тази случка, според мен, изведнъж изпълва с дълбок смисъл действията на всички хора от цял свят, сред които на първо място бяхме и българите, които се притекоха на помощ на жителите на една държава, на която ние не дължим нещо, обикновените хора не дължат нещо особено, не ги обединява обща религия или политика, или други интереси, техните действия се дължат на проста човешка солидарност. Това ме изпълва с гордост от човешкия род, който може да надделее над природата когато е обединен от своите чувства, да превъзмогне болката и отчаянието. Ние накарахме турският посланик да каже, че българите обичат Турция".

Това каза за "Фокус" журналистът, военният кореспонеднт, "човекът Панорама" - Иван Гарелов в коментар по темата за най-важното, което светът преживя през изминалата седмица - земетресенията в Турция и Сирия.

Гарелов коментира и факта, че една политическа партия у нас се опита да изкриви призмата на подадената за помощ ръка, подчертавайки, че светът прави това, защото Турция била силна държава: "Не ми се иска въобще да обръщам каквото и да било сериозно внимание на хора или на изявления, които вече в интерес на някакви такива, в търсенето на някакви дивиденти за изборите, които предстоят, са готови да пренебрегнат и една човешка трагедия. Аз затова говоря за това, което изразиха обикновените хора. Нима българите, които отидоха там да помагат, са пратени от някого, нима те се кланят на Ердоган? Нима ние нямаме какво толкова да си спомняме за някакво минало, защото войните избухват заради миналото? Ние накарахме турският посланик да казва, че българите обичат Турция – разбирате ли за какво става дума? Това е някакъв много голям напредък, и това се извършва от обикновените хора. Да, тези, които викаха от радост и щастие, че едно детенце е спасено, са задвижени не от някакви политики. Политиката е тази, която предизвиква войните. Тя не предизвиква доброто".