Любомир Дацов: Всички данъчни облекчения трябваше да отпаднат, а не избирателно, както го направиха

Резултатите от финансовата политика, която се провеждаше през последните две години, вече са ясни. Още от самото начало тази политика беше погрешна и сега ще платим нейната цена.

Еднократният данък, който се предлага няма да реши структурните ни проблеми и ще са необходими много по-големи усилия, за да се върнем по пътя на балансираните бюджети и да не бъдем санкционирани от Европейската комисия.

Колкото по-консервативна е финансовата политика, толкова по-бързо ще намалее инфлацията и ще се върне към нормалните нива.

Това заяви в интервю за БГНЕС финансистът Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите (2001 – 2009 г.).

Той подчерта, че „има дълбоки нарушения в балансите на бюджета и диспропорции, които са настъпили“.

„Ние пак се върнахме на нивото, в което трябва да правим структурни реформи в бюджета и в отделните сектори, за да можем да ги оптимизираме и да влезем в рамките на бюджет с дефицит от 3%, каквито са изискванията на Европейската комисия. Независимо кой ще е на власт – дали ще са служебни, или редовни кабинети, те трябва да преследват бюджети с дефицити под 3%, ако не искат да изпаднем в процедура за свръхдефицит“, предупреди финансистът.

Той е категоричен, че еднократният данък, който се предлага, не решава структурните проблеми, които съществуват. „От гледна точка на постигането на един балансиран бюджет, трябва да се направи нещо повече“, добави Любомир Дацов.

Според него в момента се намираме в този етап, когато се видяха резултатите от финансовата политика, която беше прокламирана през последните две години и никой не смееше да каже, че царят е гол. „Експертите винаги сме казвали още от самото начало, че това е погрешна политика в грешна посока, която ще има своята цена“, заяви финансистът.

Той смята, че данъчните облекчения трябва да отпаднат. „Еднозначно. Това беше лоша практика, лоша политика. Всички данъчни облекчения трябваше да отпаднат, а не избирателно, както го направиха“, каза Дацов.

Минимално трябва да бъдат намерени между 3-4 млрд. лв.

„Не обръщайте внимание на бюджета на касова основна. Ние говорим, че покриваме стандартите и показателите, но тези стандарти се изчисляват на така наречената начислена база за целите на Брюксел. Има много голяма разлика между това, което показва националната методология, като изпълнение, и това, което е за целите на Брюксел. Там не е възможна играта с капиталовите разходи. Сега много често чуваме, че понеже нямаме капацитет няма да изпълним заложените капиталови разходи и това ще подобри дефицита. За целите на ЕС еврофондовете се калкулират колкото влезли, толкова и излезли. Това е принципът на балансираност“, заяви Дацов. Според него правителството към момента се стреми не да покаже дефицит на касова основа: „На касова основа трябва да се излезе максимум на 1% дефицит, за да се получат тези 3% на начислена база за целите на Брюксел“.

При инфлация, заложена в рамките на 8% и икономически растеж между 1,2-1,4%, каквито са оценките за следващата година, се оформя към 180 млрд. лв. БВП.

„Може да бъде и 195 млрд. лв., но тогава инфлацията ще бъде двойно по-висока – 14-15%. Има директна връзка между нивото на дефицита и на инфлацията в момента в България. Колкото по-консервативна е политиката, толкова по-бързо ще намалее инфлацията и ще се върне към нормалните нива“, категоричен е Любомир Дацов.

Той смята, че има поне няколко въпроса, по които трябва да се вземе политическо решение.

„Не бих направил този еднократен данък, а бих вдигнал ДДС на 22%. Това е много сериозна политическа стъпка, която има плюсове и минуси, но по-скоро е плашеща. От гледна точка на неутралност на данъка и постигането на макроикономическите цели, това е много по-добро решение. За да се намали дефицита е много по-добре, да се ограничи потреблението, за да има въздействие върху цените предизвикай малко изкуствена криза с тези 22% данък и след това върни нещата, когато те се нормализират“, предлага експертът.

Тук стоят два въпроса, които са стратегически и са свързани със секторни реформи. Единият е свързан с повишаването на здравната вноска до 12%, което беше предвидено да се случи още в самото начало, когато е залагана здравната реформа. Другият е свързан с пенсионната система, която не може да продължава по този начин.

Според него изпреварващото нарастване на пенсиите, което наблюдавахме през миналата година, сега ще доведе до това те да бъдат замразени.

„Единственият начин да изведеш натиска от първия стълб е като развиеш втория. Там въпросът за допълнителните 5% за социалните осигуровки стоят. Няма смисъл да има втори стълб на пенсионната система, ако се стои с тези пенсионни вноски там. Безсмислено е да отива някакъв ресурс навън, имитираме пенсионна система, но тя не работи по този начин. Не ми се вижда реалистично, че ще намалеят осигуровките за първия стълб, за да ги прехвърлим към втория. Тук пак стои политически въпрос какво ще правим с тези вноски. 5% е много съществено увеличение“, смята Дацов.

И накрая децентрализацията на общините и реформа на взаимоотношенията между тях и централната власт.

„Три големи въпроса, които стоят и са на дневен ред да се решават. Те трябва да получат политически отговор. Имаме огромен проблем с данъчната система. Трябва ясно да кажем дали ще увеличаваме данъците, заради увеличаването на разходите и дебалансирането на бюджета“, заяви Любомир Дацов.