Натискът срещу медиите се е засилил, той идва от политици, бизнес и скрити интереси

Натискът срещу медиите през 2022 г. се е засилил и според последното проучване опитите за влияние идват главно през политици, силни политически лица и обвързаните с тях групи. Това каза в студиото на Euronews Bulgaria Мария Черешева от Асоциацията на Европейските журналисти в България.

На следващо място по опити за въздействие върху редакционната политика се нареждат рекламодателите в дадена медия, следвани от скритите интереси на собственици в сянка. Данните са от последното проучване на асоциацията сред над 200 журналисти в България.

За съжаление това продължава да бъде проблем в България – ние все още не знаем кой реално притежава дадена медия. Кой дава парите, каза Мария Черешева.

Тя припомни и т. нар. дела шамари, чиято цел е да запуши устата на журналист или медия, за да си спести неудобни разкрития.

Напоследък дори се шегувам със студентите, че ние ги подготвяме за престъпници. Защото ги учим винаги да цитират. А се оказва, че има дела срещу медии за това, че цитират източници, при това институционални, обясни пък доц. Жана Попова, преподавател по журналистика.

Повод за гостуването на медийните експерти бе годишният доклад на американския Държавен департамент, който наред с тревожни тенденции за нарушаване на човешките права и слаби резултати в борбата с корупцията, отчита и проблеми с медийната свобода.

Черешева и Попова бяха единодушни, че двете явления – корупция и проблеми със свободата на словото – са свързани.

„Разбира се, там, където има големи пари и интереси, има и интерес това да бъде скрито от обществото, така че се търсят различни лостове за влияние върху медиите те да не работят, да не разследват и да не разкриват корупция. Което в България се случва успешно“, каза Мария Черешева. Според нея едно възможно решение е Европейският съюз и Европейската комисия в частност, които също редовно излизат с тревожни доклади за свободата на словото у нас, да подкрепят по-целенасочено независимите медии.

„Проблемът е, че се промени и усещането в обществото до каква степен може да са корумпирани хората, от които ние зависим. И така се правят все повече и повече компромиси, само и само да имаме някаква стабилност“, добави доц. Попова. Според нея също е необходимо журналистическата гилдия у нас да бъде по-единна и да отстоява правото си на труд.

„Доверието в медиите е един от основните проблеми. Но той е към всички обществени институции. Ние трябва да намерим начините да се свържем с нашата аудитория и гражданите, не можем да им се сърдим, че не ни вярват. Да, някои политици, които ни наричат „мисирки“ или „фейкнюз“ – това не е само български феномен – допринасят. Но ние трябва да намерим пътищата, по които да си върнем доверието. А това става през добра журналистика“, смята Мария Черешева.