Омбудсманът пак сочи на правителството нелоялните търговски практики на мобилните оператори

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати поредно писмо до служебния министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов и до председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев във връзка с
индексацията на месечните такси на мобилните услуги. Както вече е известно и трите мобилни оператора увеличиха месечните си тарифи с 15.3%, което според становище на омбудсмана е крайно неприемливо.

Проф. Ковачева алармира, че потребителите на мобилни услуги не са защитени от контролния орган по Закона за защита на потребителите и отправя препоръка за преразглеждане на становището на КЗП за липса на неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики от страна на мобилните оператори.

Омбудсманът припомня, че на проведена среща с министъра на икономиката и индустрията е получила уверение, че материалите по случая ще бъдат внимателно разгледани и ще бъде проведена среща между институциите, но до момента такава не е факт.

В писмото си Диана Ковачева посочва аргументи защо не е съгласна с отговор на КЗП за липса на неравноправни клаузи на основание чл. 143, ал. 2, 10, 13 и 19 . Омбудсманът подчертава, че съгласно чл. 3, т. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори: „Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, той следва да докаже това
с факти.“

Проф. Ковачева допълва, че потребителите не само не могат да влияят върху съдържанието на договорите с мобилните оператори, но има случаи в които те дори не могат да се запознаят със съдържанието им. Тя подчертава, че в институцията непрекъснато постъпват жалби от граждани, на които не им е предоставена възможност да се запознаят със съдържанието на договора си преди подписването му на електронен дисплей.

„Отново подчертавам, че за клаузата за индексация не се изисква изрично съгласие, за разлика от клаузи като „влизане в сила на договор“, „съгласия за обработка на лични данни“, за които безспорно можем да заключим, че
потребителят е имал възможност да ги договори“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева посочва, че според КЗП, на основание чл. 144, ал. 4 от ЗЗП „..клаузите за индексация не е възможно да се квалифицират като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 13 от ЗЗП“. Т.е., мобилният оператор може да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, защото клаузите за индексация са законосъобразни и методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.

„В тази връзка искам да подчертая, че правната логика е чл. 144, ал. 4 от ЗЗП да се тълкува във връзка с чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, която изключва приложението на чл. 143, ал. 2, т. 13 и при услуги, чиято цена е свързана с измененията на индекс. Разпоредбата на чл. 144, ал. 4 допълва, че условието за това е клаузите за индексиране на цени да са законосъобразни и методът за промяна на цените да е описан подробно и ясно в договора“, пише още
общественият защитник.

Диана Ковачева е категорична, че цената на мобилните услуги не е свързана с индекс, защото индексирането е предвидено само като възможност.

Посочва и част от мотивите на Решение № 60095 от 16 август 2021 г. по т. д. № 663/2020 г., т. к., II т. о. на ВКС: „Основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е изменението на цената да се
дължи на външни причини, които не зависят от търговеца.

„Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената/лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо че ощетената при увеличение на цената страна, винаги е по-слабата - потребителят, чиито права са предмет на закрила.“ – индексирането на цените на мобилните услуги не се дължи на външни причини, а на субективната преценка на мобилните оператори да приложат индексация.

„Изключението следователно е въведено при презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за
неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното поле на изключващата неравноправността норма на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, което следва както от целта на закона, така и от систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с чл. 144, ал. 4 от ЗЗП..“

„Т.е., позоваването от страна на КЗП само на чл.144, ал. 4 от ЗЗП, за да изключи прилагането на чл. 143, ал. 2, т. 13 от ЗЗП е неправилно“, категорична е Диана Ковачева. Тя обръща внимание и че клаузата за индексация не позволява на потребителите да преценят икономическите последици от сключването на договора.

Проф. Ковачева не е съгласна със становището на КЗП, че „Клаузата за индексация сочи по ясен начин размера на евентуалното увеличение, а именно средногодишния индекс на потребителските цени за предходната година, обявен от НСИ. Средният потребител може да прецени икономическите последици от евентуално сключване на договора.“

Според нея клаузата за индексация не сочи по ясен начин размера на евентуалното увеличение, а само че се изменя със средногодишния индекс на потребителските цени за предходната година, обявен от НСИ. Като за 2022 г. той е 15.3%, обявен в средата на м. януари 2023 г., за 2021 г. - 3,3%, а за 2020 г. – 1,7% .

„Няма как потребителят, дори и икономически експерт, да знае колко ще бъде средногодишния индекс на потребителските цени“, категорична е проф. Ковачева.

В заключение тя прави извод, че предвидената в Общите условия на мобилните оператори индексация като възможност е неравноправна клауза, която води след себе си нелоялни търговски практики от
мобилните оператори.

Аргументира се, че съгласно чл. 68 г. от ЗЗП, търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена.
Също така, ако не отговаря на изискването за добросъвестност уговорената неиндивидуално в договора възможност за промяна на месечна абонаментна такса веднъж годишно, като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година.