Плевнелиев поведе "Диалог с гражданите"

2013 година категорично е не на политиците, а на гражданското общество на България – то задава дневния ред и насочва вниманието на институциите. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който даде начало на първата от поредицата публични дискусии под негова егида, посветена на пазарната икономика в България.

Повече от 230 са участниците във форума под наслов „Диалог с гражданите“. Да се чуе всеки глас, но и да посочим решенията, определи държавният глава основната цел на дискусията.

Президентът припомни, че протестните вълни през зимата и лятото на тази година посочиха ясни проблеми на обществото, които трябва да бъдат решавани. Сред тях са корупцията, зависимостта на медиите, олигархията, неработещата съдебна система.

В икономиката няма нужда от експерименти, а от правилни стъпки в правилната посока. За целта обаче е необходим консенсус по дългосрочните национални приоритети, отново подчерта президентът. „Предстои да търсим допирните точки между политическите сили в интерес на икономиката и на развитието на страната. Днес няма по-добра възможност за участие на гражданите в определянето на тези приоритети“, каза президентът в своето встъпление.

„В България имаме два различни свята, но страната ни е само една. Затова трябва да се насочим към най-доброто, на което сме способни, и да гледаме повече напред, отколкото назад“, призова държавният глава.
Росен Плевнелиев заяви, че не се притеснява да казва открито мнението си и да предлага решения на проблемите. Говорим за корупция, за олигархия и за една „болна пазарна икономика, която трябва да бъде оперирана“, каза той.

Като най-проблемни за качеството на пазарната икономика у нас президентът очерта управлението на публичните средства, обществените поръчки, приватизацията и сивия сектор. Част от решенията на проблемите са въвеждането на типови обществени поръчки и на електронното управление в България, подчерта още държавният глава и беше категоричен, че с колективни усилия и в посоката, зададена от гражданите, пазарната среда у нас може да бъде реформирана.

Да се избират свободно доставчиците на електроенергия от потребителите, поискаха пък граждани по време на дискусията. „Не съм аз човекът, който ще управлява тези процеси, защото нямам законодателна инициатива, но ако искаме да направим реформа в сектора на енергетиката, имаме нужда от независим регулатор, надпартиен, и по тази тема имаше консенсус. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да се избира от парламента и се надявам тази промяна да стане факт“, коментира Росен Плевнелиев.

Административното намаление на цената на тока не е решение на проблемите, необходима е конкурентна среда, подчерта президентът, който отново се обяви против строежа на нова ядрена електроцентрала на площадката в Белене. Росен Плевнелиев за пореден път призова да не спира работата по националната програма за енергийна ефективност. „770 000 са панелните жилища и печалбата за гражданите от реализацията на програма за енергийна ефективност би достигнала 15 млрд. евро при необходима инвестиция от около 1 млрд. евро“, каза Росен Плевнелиев.

„Искрено се надявам да бъде продължена енергийната реформа, да има независим регулатор, а секторът да бъде либерализиран, така че българските граждани да избират доставчика си на ток“, заяви още държавният глава.

Проблеми, свързани с насърчаването на малките и средните предприятия, мерки за стимулиране на икономиката чрез увеличение на износа и как политическите решения влияят върху развитието на пазарната икономика, очертаха още участниците в дискусията.

„Длъжни сме да имаме широко обществено съгласие по приоритетите в икономиката, защото ресурсите ни са ограничени. Не може да направим всичко и не всички ще бъдат доволни“, предупреди държавният глава. Той изрази притеснение от забавянето на ключови реформи, сред които пенсионната и образователната реформа.

„Днес българите подават ръка на политиците, гражданското общество е активно и не можем да се провалим, защото желанието на хората е за промяна и за повече демокрация“, заяви президентът Плевнелиев. По неговите думи, тези процеси протичат в страните от целия регион, където е налице „проблем на незавършения преход“.

„Не сме там, където искахме да бъдем и където демокрацията е припозната от гражданите, а държавата е справедлива“, подчерта той и допълни, че голяма част от исканията на февруарските протести не са изпълнени. Сред тях са и обещаните мерки за повече независимост на енергийния регулатор.

По отношение на промени в енергийното законодателство президентът беше категоричен, че ако има противоконституционни текстове, ще наложи вето. Той припомни още, че преди месеци за първи път бяха направени публични договорите в енергийния сектор.

Държавният глава се обяви за максимална прозрачност по проекта „Южен поток“ и попита ще има ли, например, обществена поръчка за банка, която да финансира реализацията на проекта на българска територия.

Представителите на неправителствения сектор и гражданите коментираха също така забавянето на хода на пенсионната реформа и демографската криза в страната. Те призоваха за повече средства за образование и за прозрачност на доходите в публичния сектор. „Образованието е инструментът, който може решително да спечели битката за по-добра предприемаческа култура“, коментира президентът Плевнелиев.

На дискусията бяха засегнати също така темите за ниското равнище на доходите на гражданите, както и възможностите на бизнеса да инвестира повече.

Сред участниците в обсъжданията беше и президентът д-р Желю Желев (1990-1997 г.), според когото проблемите на страната ни могат да бъдат решавани единствено чрез широко политическо обединение.