52% от пълнолетните българи не са посетили нито едно културно събитие през последната година

Изследване на потреблението на културни продукти от пълнолетното население на Република България показва доста притеснителни данни. То е направено в рамките на проект "Лаборатория “Право на култура” на сдружение “Фабрика за идеи” и е финансирано от Националния фонд "Култура" по програма “Подкрепа за възстановяване и развитие на частни културни организации”, съобщават от БНР.

52% от пълнолетното население на Република България не е посещавало нито едно културно събитие през 2022 г.

"Резултатите от изследването потвърдиха нашата работна хипотеза, като организация, която работи в малките населени места, и много по-страшни са цифрите, където 78% от хората над 55 години не са посещавали културни събития“, казва Янина Танева от "Фабрика за идеи".

Изследването е поръчано от “Фабрика за идеи”, които работят за възстановяването на културния живот на социологическа агенция “Маркет линкс”. Обемът на извадката е от 1024 респондента. Ключови данни, залегнали в проучването са динамиката на (не)участие в културни дейности, с посочване на спецификата по възраст, образование, средно брутно възнаграждение, населено място и пол.

"Опроверга се предположението, че в селата няма интерес или желание да се потребява или да се създава култура“, изтъква Янина Танева.

20% от хората с най-ниски доходи отделят едва 0,5% за култура и културни дейности. Хората в активната професионална дейност и с високи доходи, посочват фактора време като сериозна пречка за участие в културни дейности.
Данните от изследването сочат, че най-много българи са посетили заведения с жива музика (66%), исторически забележителности (61%) и събори или фестивали (54%). Важен извод е, че хората над 55 години рязко не могат да си позволят участие в културния живот. 60% от жителите на селата биха посещавали културни събития, ако имаха повече пари, а 40 на сто – ако такива събития са организирани в тяхното или близко населено място.
"Фабрика за идеи“ отдавна работи в български села чрез програмата "Резиденция Баба“, по която млади хора живеят в домакинства на възрастни хора.