Рекорд: Законопроект за закриване на Държавната петролна компания влиза за трети път в НС

Служебното правителство внесе в 49-тото Народно събрание куп законопроекти, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи "Сега". Повечето проекти вече са гледани в предходното НС, като някои от тях са минали на първо четен в зала, но така и не са стигнали до окончателно приемане. Рекордьор сред старите проекти е законопроектът, с който се закрива Държавната петролна компания. Той влиза в НС за трети пореден път.

Това показва прегледът на внесените в първите два дни в 49-тото Народно събрание проекти. Партиите решиха този път първо да се захванат с уточняване на законодателната програма и после да пристъпят към избор на председател и опити за съставяне на редовно правителство.

Предходното Народно събрание не успя да гласува 12 внесени законопроекта, свързани с второто и третото искане за плащане по плана за възстановяване и устойчивост, които сега ще се внасят повторно. Някои от тях вече са в деловодството на НС като промените в НПК, с които се регламентира механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор, нов закон за противодействие на корупцията по високите етажи на властта, промени в Наказателния кодекс, свързани с престъпленията обида и клевета. В списъка от внесени повторно законопроеккти е и отдавна чаканият закон за несъстоятелност на физическите лица, също част от реформите по НПВУ. Сред внесените законопроекти има и такива, с които се урежда прилагането на европейски директиви.

За трети пореден път в НС влизат и промени в закона за държавните резерви и военновременните запаси, с които се закрива създадената, но реално незаработила Държавна петролна компания. До приемането на краткия проект предните пъти така и не се стигна, въпреки че компанията в момента изразходва ресурси напразно.

Сред топ приоритетите като график е приемането на законопроектите, свързани с второто плащане по плана за възстановяване. Срокът България да го поиска вече изтече – първото тримесечие на тази година. Предвидено е плащането да бъде в размер на 724 млн. евро. Първоначално одобреният график предвижда още едно плащане тази година, но не е ясно дали ще се стигне до него покрай предоговарянето на реформите в частта енергетика и цялостното забавяне на дейностите.