3 години условно грозят бившата шефка на Агенцията по вписванията

Прокуратурата поиска 3 години условно с 5 години изпитателен срок за бившата изпълнителна директорка на Агенцията по вписванията (АВ) Виолета Николова.

За по-малко от 5 месеца приключва делото за раздадените бонуси в агенцията. Подсъдими освен бившата шефка Виолета Николова са директорът на дирекцията "Административноправно обслужване, човешки ресурси и връзки с обществеността" Райна Иванова и Тотка Стоилова – финансов контрольор в Агенцията.

Днес и трите дадоха обяснения пред Софийския градски съд, след което съдебното следствие приключи и започнаха пледоариите. Наблюдаващият прокурор Калин Софиянски заяви, че според него обективната истина по делото е изяснена максимално и той подкрепя обвиненията така, както са повдигнати.

И за трите подсъдими прокурорът предложи наказания от по 3 години затвор, като не възрази присъдите да са условни, но с 5-годишен изпитателен срок, съобщи „Правен свят“. За Николова прокуратурата поиска и конфискация на имущество, върху което имало наложени запори и възбрани, както и забрана да заема управленска длъжност. За Тотка Стоилова бе поискана и глоба от 5000 лева.

Според обвинението Виолета Николова, като изпълнителен директор на АВ, при условията на продължавано престъпление, като извършител и в съучастие с Раина Иванова – помагач, в периода от 19 юли до 19 декември 2011 г. е присвоила 53 000 лева от бюджета на Агенцията. Според прокуратурата Николова е превишила правата си по Наредбата за условията и реда за начисляване и разходване на средствата за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от Агенцията по вписванията.

Обвинението срещу Раина Иванова е, че умишлено е улеснила Николова да присвои парите, "като не е изпълнила служебните си задължения, не е изготвила и не е възложила изготвянето на мотивирани становища по законосъобразността на проектите на заповедите, с които Николова е разпоредила изплащането на сумите като ДМС". Иванова също е обвинена в длъжностно присвояване в големи размери.

Срещу двете е повдигнато и обвинение за съставяне на официален документ с неверни обстоятелства. Става дума за писмо до Министерството на правосъдието, в което се казва, че "за месеците септември и октомври 2011 г. Виолета Николова не е получила средства за материално стимулиране към месечното си възнаграждение", с цел да бъде използван този документ пред заместник-министъра на правосъдието, като доказателство за тези обстоятелства.

Финансовият контрольор Тотка Стоилова  е обвинена, че не е упражнила достатъчен контрол върху работата на Николова и от това са последвали значителни щети за Агенцията. Обвинителният акт срещу трите подсъдими беше внесен в съда на 16 април, а в края на май бе и първото заседание.

Адвокат Илиян Василев, който защитава Николова заяви в пледоарията си, че не разбира изложеното от прокурора и го попита дали поддържа второто обвинение срещу подсъдимата, дали иска наказание за него, тъй като изобщо не го коментира.

Основен спор породиха позициите на страните относно разликата при разпределяне на пари за допълнително материално стимулиране (ДМС) по чл. 8, ал. 1 от Наредбата и разпределянето на неразпределените по този текст пари, което е съгласно ал. 2 на същия текст.

"Няма нормативен акт, закон или подзакон, който да ограничава изпълнителния директор да разпределя тези излишъци", посочи в обясненията си Николова и настоя да се прави разлика между разпределяните суми в двата случая. Тя обясни, че когато се разпределяли ежемесечни ДМС на служителите, сумите не били еднакви, защото били обвързани с различни критерии, включително и отработено време в месеца. В случая имало определени 2 млн. лева за ДМС, които не могат да се харчат за нищо друго, което не бе отречено и от прокурора.

Тотка Стоилова поясни в обясненията си, че от тези пари се разпределяли всеки месец по 1/12 за ДМС и когато тази част не бъде раздадена изцяло, се натрупвали излишъци. Именно тези излишъци (неразпределени пари) тя обясни, че впоследствие могат да се разпределят от изпълнителния директор по негово усмотрение, включително да разпредели и на себе си.

Прокурор Софиянски каза, че независимо как ще бъдат наречени парите, които Николова е разпределяла, те са си ДМС и цитира чл. 11 на Наредбата, според който пък размера на ДМС за изпълнителния директор на агенцията и неговия заместник, се определя само от правосъдния министър. След това пък адвокат Василев заяви пред съда, че цитираният чл. 11 се отнася единствено до разпределянето на ДМС, а не за неразпределените пари.

Относно обвиненията към Раина Иванова, прокурорът подчерта, че нейното име и подпис стоят под всички заповеди за ДМС, които според него са законосъобразни, но не и под инкриминираните. Според прокурор Софиянски това показвало, че Иванова е била наясно, че разпределянето на тези пари е незаконосъобразно и затова не се подписвала.

Адвокат Ина Лулчева, която защитава Иванова нарече ситуацията абсурдна, а по отношение на обвинението за документ с невярно съдържание каза, че въпросното писмо не е такъв документ. В него се казвало, че Николова не е получавала през септември и октомври 2011 г. ДМС, които се определят от министъра на правосъдието, а не, че изобщо не е получила.

"Може информацията в писмото да не е пълна или ясна, но е вярна", посочи адвокат Лулчева.

По повод на обвиненията срещу финансовия контрольор Тотка Стоилова, нейната защитничка Златка Стефанова изложи пред съда всички задължения на Стоилова като контрольор и посочи, че подсъдимата няма задължение да контролира документи, свързани с работните заплати. Адвокат Стефанова се спря и на твърдението на прокуратурата за нанесена щета на агенцията, като уточни, че "изразходването на тези средства е задължение и част от изпълнението на бюджета, а не щета".

След края на пледоариите на защитата, прокурор Софиянски репликира, че абсурдите не са в обвинителния акт, а прокуратурата се е натъкнала на тях, когато е започнало разследването. Така той забелязал абсурда, че Иванова "хем е длъжна да върши нещо, хем не го върши", като не е подписвала заповедите. Той даде сравнение и с работата на съдията, който независимо от становището си по делото, подписва решението. Относно това сравнение, адвокат Лулчева пък каза, че с подписа си, съдията създава акт, а не дава съгласие. "А, ако не подпише присъдата, това престъпно ли е?", попита още Лулчева.

За раздаването на парите прокурорът подчерта само, че не е било задължително да се похарчат.
"Не трябва да се изразходват до последен лев, а по законосъобразен начин. Ако не могат да се изразходят по законосъобразен начин, всички средства се връщат в бюджета", каза прокурор Софиянски. След края на пледоариите председателят на състава съдия Десислав Любомиров каза, че присъдата ще бъде прочетена утре.