Иск пред Съда на ЕС срещу България за застрашените видове

Европейската комисия предявява пред Съда на ЕС иск срещу България за неизпълнение на задължения за защита на уникални местообитания и видове от голямо значение. Делото се отнася до района на Калиакра, който е миграционен път и място за почивка на силно застрашени биологични видове, като в този район е издадено разрешение за изграждане на голям брой вятърни турбини и други съоръжения, без да е извършена адекватна оценка на тяхното въздействие върху околната среда. Въпреки че България се ангажира да увеличи защитата на редките биологични видове и местообитания в региона, изглежда се случва точно обратното. Поради това по препоръка на комисаря по околната среда Янез Поточник Комисията предявява пред Съда на ЕС иск срещу България.

Съгласно директивите на ЕС за птиците и местообитанията всеки проект, който би могъл да има значително отрицателно въздействие върху райони, влизащи в защитени зони по Натура 2000, следва предварително да бъде подложен на оценка преди одобрението му. Успоредно с това Директивата за оценка на въздействието върху околната среда има за цел да осигури провеждането на адекватна оценка на всеки проект, който би могъл да има значително въздействие върху околната среда, преди неговото одобряване.
България е разрешила голям брой икономически дейности в района без подходяща оценка на въздействието върху околната среда. Хиляди вятърни турбини и около 500 други проекта са получили разрешение, без адекватна оценка на въздействието им върху уникалните местообитания и видове в Калиакра, както и върху хилядите птици и прилепи, които прелитат над района всяка година по пътя им към Африка и обратно. До 100 % от световната популация на най-застрашения вид гъски — червеногушата гъска — прекарва зимните месеци в няколко района в Калиакра и около нея. Не е отчетен кумулативният ефект от разрешените проекти, въпреки че това се изисква по директивите за птиците, за местообитанията и за оценката на въздействието върху околната среда.

През юни 2012 г. беше изпратено мотивирано становище по този въпрос. Макар че България предприе значителни законодателни и административни стъпки през последната година за ограничаване на щетите и за предотвратяване изграждането на допълнителни съоръжения, които биха могли да засегнат района, редки и уникални приоритетни местообитания и видове бяха засегнати от голям брой проекти за вятърни турбини и други съоръжения, които бяха или без оценка на въздействието върху околната среда, или направената оценка бе неадекватна. Следователно България не е изпълнила едно от най-важните изисквания по Директивата на ЕС за местообитанията, с което държавите членки се задължават да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на местообитанията и обезпокояването на видовете, за които са определени териториите по Натура 2000, и за компенсиране на всички възникнали щети.
История на досието
С Директивата за птиците се създава цялостна схема за защита на всички видове диви птици, естествено живеещи на територията на Съюза. Директивата от 1992 г. за местообитанията представлява крайъгълен камък на европейската политика за опазване на природата, като с нея се осигурява защитата на над 1000 животински и растителни видове и на над 200 „типа местообитания“, като например специални типове гори, ливади и влажни зони, които са от европейско значение. Защитените съгласно тези директиви зони образуват Натура 2000, мрежа от защитени природни зони на цялата територия на Съюза.
Всяка държава — членка на ЕС е определила зони по „Натура 2000“ с цел да се осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени биологични видове и местообитания в Европа. Мрежата „Натура 2000“ се състои от специални консервационни зони, определени от държавите членки съгласно Директивата за местообитанията, и от специални защитени зони съгласно Директивата за птиците. Натура 2000 не е система от природни резервати със строги правила, изключващи всякаква човешка дейност: по-голямата част от земята е частна собственост и ударението е поставено върху това да се осигури такова стопанисване, което да е устойчиво както от екологична, така и от икономическа гледна точка.
Целта на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда е да осигури провеждането на адекватно оценяване на проектите, които е възможно да имат значително въздействие върху околната среда, преди те да бъдат одобрени. По този начин се установяват и оценяват възможните въздействия на даден проект върху околната среда, преди да бъде взето решение дали той да получи разрешение. Разработващите проектите могат след това да ги изменят така, че да бъдат сведени до минимум евентуалните отрицателни въздействия, още преди те да са се проявили, или компетентните органи могат да включат в одобрението за проекта изисквания за мерки за смекчаване на отрицателните въздействия.