Илхан Кючук: България не може вече "да сяда на два стола"

Винаги обичам да казвам, че всичко, което се случва за първи път остава в историята. Безспорно това посещение има огромно значение – не само за България като страна, но и за ЕС. Вижте колко време вече тези, които не искат Европейският съюз да се развива, да се интегрира допълнително, да събира всички сили вътре във себе си и заедно с това да погледне малко геополитически, по-навън, извън традиционните клишета - са опровергавани от успехите на този съюз. Успя с COVID пандемията да излезе единен. Успя с помощта за Украйна. Успя с моралното превъзходство на своята сила. Едно е политическа подкрепа да бъде давана на Украйна. Съвсем различно е да намерят европейските общества моралната сила да продължат да дават тази подкрепа на Киев. И в крайна сметка този съюз удържа всички тези вътрешни нападки, защото те не са малки. Европейският съюз има своите собствени проблеми, като всеки един друг съюз. Но това посещение е много важно и за ролята на България, която трябва да играе през следващите години, да не кажа и десетилетия.

Това заяви в студиото на „Събуди се” евродепутатът от ДПС Илхан Кючюк, коментирайки историческата визита на украинския президент Володимир Зеленски в България.

По думите му България не може вече "да сяда на два стола". "България трябва да бъде, и е крайно време да се случи, компетентен член на Европейския съюз, лоялен в организациите, в които членува. Т.е. ние не можем да говорим на различни гласове. Идеята, че трябва да бъде изградена обща национална консенсусна позиция в НАТО и в Европейския съюз, е абсолютно наложителна. Много пъти излъчвахме разнопосочни сигнали. По темата с Украйна също не бяхме много постоянни", подчерта евродепутатът.

И допълни: "Това не може да продължава така. И аз съм удовлетворен от факта, че усилията, които положи ДПС в различни измерения, най-вече с основополагаща декларация и с позицията, изразена още преди две години, вече се превръщат в политика на нашата страна. И решенията се вземат в парламента. Много е важно, след толкова дълго отсъствие, да осъзнаем факта, че ние сме парламентарна република. И всички важни решения трябва да бъдат дебатирани и вземани в парламента".

Кючук коментира и въпроса има ли напрежение и разделение между Президентството, Министерския съвет и Министерство на отбраната по въпроса с помощта за Украйна. "Всички общества са разделени. Въпросът е, кой поема политическото лидерство. Ние много обичаме да говорим за лидери в българското общество, за политическото измерение на лидерството. Кой е лидер? Този, който взема непопулярни решения. Да, днес е трудно, но лидерството се проявява именно в трудни моменти. Ако не се ангажираш с конкретни въпроси, не въвличаш обществен потенциал, интелектуален, политическа зрялост в решаването на един конкретен казус. А тук говорим за въпроса на въпросите. Той е между това, дали Украйна може да бъде суверенна независима държава, имайки своята идентичност, или Украйна може да бъде премазана, ако не и осигурим необходимата политическа и всичко това, което идва от политическата подкрепа", подчерта той.

По отношение на оборудването на АЕЦ "Белене", което се предлага да се продаде на Киев, евродепутатът коментира: "Ние не го подаряваме, ние го продаваме и вече Европейската комисия имаше възможност да обяви, че със средствата, които се предоставят на Украйна, тя може да го закупи. Тоест тезата, че ние даваме нещо абсолютно безплатно, т.е. осъществяваме подарък, е абсолютно невярва".

На фона на ситуацията с политическата криза в Нидерландия, която наложи вето на страната ни за Шенген, Кючук подчерта, че добрата новина от тази седмица е, че имаме един доклад, който вече се установява като добра практика и се приема. "Добрата новина за България е, че има вече ясни сигнали за отпадане на механизма на сътрудничество и проверка. Това е била винаги позицията на България и ние като евродепутати сме изразявали постоянното ни съгласие, че Шенген може да бъде обвързан с механизма на сътрудничество и проверка. Безспорно, това, което се случва в Нидерландия, показва големия дебат, който тече. А именно, дали да имаме по-добра миграционна политика - кой може да влиза на територията на Европейския съюз? Кой може да проверява хората, които влизат? Дали това е някакъв модел, който е директно свързан с интеграцията на хората, които влизат в Европейския съюз?".