Биляна Гяурова: Неслучайно една от препоръките към България е за разследванията срещу корупцията

Неслучайно една от шестте препоръки, отправени към България в доклада, е именно по отношение подобряване на ефективността на разследвания за корупция по високите етажи, каза в интервю за БТА директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер.

На 5 юли Европейската комисия (ЕК) публикува четвъртия си годишен доклад относно върховенството на закона като оцени актуалното положение във връзка с върховенството на закона във всяка държава членка.

В първите години от присъединяването на България към Европейския съюз, ЕК следеше по списък развитието на няколко десетки дела по точно такива престъпления. Може би връщането на това наблюдение би стимулирало допълнително релевантните институции вътре в страната ни, смята тя.

Проблемът за България е, че след направените първи крачки, не правим или правим много бавно следващите, които могат да доведат до устойчивост и необратимост на реформите. И причината за това е липсата на съгласие, на консенсус за приоритетите на страната ни в сферата на правосъдието, вътрешния ред и сигурността. Войната в Украйна като с лупа увеличи тази липса, посочи тя.

Следва пълният текст на интервюто:

Последният доклад за България очертава както напредък в някои области, така посочва и дефицити. Обективен ли е докладът за страната ни и има ли нещо, което е пропуснато в него?

- Докладът е критичен, но едновременно с това дава зелена светлина на България по пътя към Шенген и Еврозоната. Имам предвид заявката за предприемане на финалните стъпки към окончателното отпадане на Механизма за сътрудничество и оценка както за нашата страна, така и за Румъния. За пропуски не може да се говори, защото при нас проблемните точки се знаят от години и по-скоро въпросът е къде ще се сложи акцентът. Положително е, че в тазгодишния доклад той е поставен върху редицата институции и регулатори, които оперират в изтекъл мандат и това създава реален риск за политическо влияние върху решенията им.

Мандатността е ключов демократичен принцип, гарантиращ прозрачност и предвидимост в работата на основните държавни органи и фактът, че у нас тя не се спазва, разклаща и без това крехките основи на демократичното ни управление. Има и препоръка свързана със завишаване на стандартите за почтеност в работата на топ държавните служители, което индиректно се отнася и до въпроса за мандатността и избора на лица с безспорен професионализъм и личностни качества.

За пореден път Брюксел говори за липсата на присъди за корупция по високите етажи. Каква е причината да не сме постигнали напредък, за който отново получаваме критика?

- Причината не е само една. Говорим за комплексен процес и определени натрупвания през годините, които водят до това положение. А те са свързани най-вече с постепенното овладяване на съдебната власт и най-вече на прокуратурата, която се превърна в заложник на политическата конюнктура.

Тук трябва да се отбележи и безплодната работа на Антикорупционната комисия във всичките ѝ превъплъщения – според мен напълно съзнателно търсен ефект, отново от страна на т.нар. политическа класа у нас.

Тези два фактора в съвкупност дават като резултат „потапянето“ на разследвания и проверки за корупция, и други сериозни злоупотреби по високите етажи. Неслучайно една от шестте препоръки, отправени към България в доклада, е именно по отношение подобряване на ефективността на такива разследвания. В първите години от присъединяването на България към Европейския съюз, ЕК следеше по списък развитието на няколко десетки дела по точно такива престъпления. Може би връщането на това наблюдение би стимулирало допълнително релевантните институции вътре в страната ни.

В доклада има и други препоръки към страната ни - реални ли са или все пак България направи вече първи крачки?

- България отдавна е направила множество първи крачки. Проблемът е, че след тях не правим или правим много бавно следващите крачки, които могат да доведат до устойчивост и необратимост на реформите. И причината за това е липсата на съгласие, на консенсус за приоритетите на страната ни в сферата на правосъдието, вътрешния ред и сигурността. Войната в Украйна като с лупа увеличи тази липса. Към нея трябва да се добави и политическата нестабилност, която също „работи“ против постигането на това съгласие.

Във всеки следващ парламент конфигурацията е различна и се опитва да налага своите собствени виждания за развитието на държавата. Това се проектира и върху гражданите, които също са доста разединени като общество. И именно поради тези причини, препоръките са реални, но за да се превъплътят във важни реформи ще отнеме много повече време и усилия.

Усилено се говори за промени в Конституцията. Ще бъдат ли те двигател на по-осезаема съдебна реформа?

- Моята реакция винаги е била по-скоро предпазлива, когато се заговори за промени в Конституцията, защото най-новата ни история е показала, че очакванията са едни, но крайният резултат може да бъде много различен, дори изненадващ. Ако направим паралел с едно съдебно производство, промените в Конституцията следва да бъдат последната, върховна инстанция, до която се стига, когато са изчерпани всички други възможни варианти. Към сегашния момент не съм убедена, че тези варианти са оползотворени в пълнота. Това не означава, разбира се, че не трябва да се говори за промени в Конституцията. Напротив. Но този разговор трябва да се разшири и да обхване всички заинтересовани страни. Това в момента не е така и се създава усещането, че отново се работи "на тъмно", което пък удря върху доверието в процеса по промяна на Конституцията.

Бързането също не е от полза в случая, защото не позволява разглеждането на проблемите от всички страни и би предложило решения, които няма да са дългосрочни, а по-скоро биха обслужили пак конкретен политически или друг субективен интерес.

Забави ли се България с промените, за които Брюксел пише в редица доклади и липсата на парламент ли е причина за това?

- България отдавна е в забава и част от причините вече посочих по-горе. Наистина в последните две години се смениха няколко парламента, няколко пъти ходихме на предсрочни избори, но не мисля, че това е водещото. Преди тази ситуация имахме редовни правителства и парламенти, които изкарваха пълните си мандати. За съжаление, тогава бяхме поставени в едно безвремие, при което промени и реформи ставаха не защото беше важно и имаше нужда от тях, а ако бяха допускани. Сега се опитваме на наваксаме в една усложнена вътрешнополитическа и геополитическа обстановка. Това прави целия разговор за промените и начина, по който да се осъществят още по-труден, да не кажа мъчителен.

Налага се правенето на компромиси, които можеха да бъдат избегнати, ако политиката на промените се прокарваше константно, без да зависи от политиката на политиците. Положителното на този процес е, че независимо от забавата наблюдаваме разместване на властовите пластове, което е оздравително и мотивиращо движение.