Светослав Малинов: Промените в Конституцията създават предпоставки за по-високо доверие в институциите

Приетите промени в Конституцията създават предпоставки за по-високо доверие в институциите, най-вече от страна на гражданите. Напълно съм съгласен с всички, които смятат, че така направените промени съдържат рискове, че нямат гаранции за тяхното действие, такова, каквото си го представят вносителите. Но това съгласие, според мен, почива на едно друго съгласие, което е по-широко от това на експертите и политиците, взети заедно. Това каза за "Фокус" проф. Светослав Малинов, ръководител на катедрата по “Политология" на Софийския университет “Свети Климент Охридски".

"То е общото съгласие на почти всички български граждани, че българската съдебна система не работи добре, затова те нямат доверие на тази съдебна система и искаха промяна. В този смисъл промяната беше задължителна. Дали тази промяна ще успее, в много голяма степен зависи от това, как ще проработят новите решения, което уви, не само нашата Конституция, но и всички други не могат да установят преди да се видят реализациите на практика. Така че ние направихме нещо задължително и неизбежно, а именно промяна в Конституцията в глава “Съдебна власт", и разбира се, другата голяма промяна, свързана със служебното правителство. Има консенсус в обществото, че промени бяха необходими. Има дебат в обществото кои промени са най-добрите. Но аз ви уверявам, че каквито и промени да бяха приети, в каквато и посока, най-общо казано, критиките щяха да са същите, че и по-големи. Важното е, че събрахме смелост като общество, и най-вече политиците, да направят тази промяна. И нека сега да следим внимателно всички реализации. Иначе, що се отнася до сезирането на Конституционния съд, аз мисля, че то е очаквано и наистина съм съгласен, че до голяма степен е и задължително, при такава ситуация, в каквато се намираме в момента", каза още той.

Рисковете във връзка с приетите промени са в няколко посоки, смята проф. Малинов, но преди всичко са свързани с прилагането им, защото голяма част от тях изискват допълнително законодателство.

"Веднага се насочвам към служебния кабинет, който като че ли е най-лесен за разбиране като промяна. Най-общо казано, намалени са възможностите на президента. Българската парламентарна република на практика ще бъде парламентарна република и когато има служебен кабинет. Мога да кажа тук, изцяло вече в рамките на науката Политология, че българската Конституция позволяваше нашата парламентарна република да бъде временно суспендирана и да се премине към упражняване на властта през форма на президентска република, макар и наречена служебен кабинет. И тук, ние зависехме като граждани, като парламентарна република от волята на президента, от неговия характер, от неговата геополитическа ориентация. Това беше невероятна аномалия, на която се слага край. Как обаче ще се уреди функционирането на служебния кабинет, какви ограничения ще има върху него, ще се уреди с допълнителен закон. И тук, трябва да се знае, че всъщност конституционната реформа ще продължи. И другата голяма промяна, свързана с разделянето на Висшия съдебен съвет, този висш орган, свързан със съдебната власт, разделен на прокурорска и съдийска колегия, с различни мнозинства вътре, да не навлизаме в подробности. Ще го направим с удоволствие, ако разбира се, се налага. Но тук също, ние не знаем дали от едната крайност на безконтролност, и в най-лошия смисъл на думата, пълна независимост на главния прокурор с много правомощия, да се меси, да дава интервюта, да дава публични изявления, свързани, разбира се, и с личните особености на главния прокурор. Дали от тази крайност няма да се премине към една доста по-слаба и неефективна прокуратура, но това е опасение. Аз не съм сигурен, че това ще стане, но съм длъжен да го кажа", коментира още проф. Светослав Малинов.