Даниела Бобева: Няма да има позитивни икономически измерения от тази политическа победа - влизането в Шенген

Никакъв позитивен ефект не се очаква от частичното влизане на България в Шенген. Мисля, че политическият език няма нищо общо с икономическите реалности, а те са, че нашият износ, основно към еврозоната, е по сухоземните пътища, а не по въздушните, нито по водните. Това заяви проф. Даниела Бобева, преподавател по финанси по БНР.

Бившият икономически вицепремиер в правителството на Пламен Орешарски направи прогнози за икономиката у нас през 2024 г.

Няма да има никакви позитивни икономически измерения от тази политическа победа, както управляващите я оцениха, предупреди Бобева.

И допълни, че България не става и по-привлекателна дестинация за чужди инвестиции. Икономистът коментира, че сигналът за частичното влизане в Шенген е лош - нещо не сме направили и довършили.

"Има и още един лош сигнал за инвеститорите от трети страни, въвежда се режим, при който ще бъдат поставени в скрининг по-големите инвестиции, въвеждане на данък върху мултинационалните компании. Аз не знам на какво се гради този оптимизъм към чуждестранните инвестиции", аргументира се проф. Бобева.

"Това, което правителството се опитва обаче да направи в тази доста неблагоприятна външна среда, е да има един по-таргетиран целеви подход да си говори с потенциални инвеститори. Виждаме някои мерки – намаляване на административната тежест. Надявам се да бъдат по-смели тези стъпки за преодоляване на неблагоприятните външни фактори", допълни тя.

Проф. Бобева бе категорична, че зеленият преход не е регулаторен, а цивилизационен.

"По нова година преливат контейнерите от отпадъци в София! Защо бе хора, това е зеленият преход!", даде пример икономистът.

Като уникален проф. Бобева определи родния пазар на имоти.

"Пазарът в България е уникален - традиционната теория не може да обясни тенденциите на съвременния пазар, защото ние имаме една огромна жилищна площ. Ние сме някъде около 40% неизползваемост на жилищна площ, ние имаме много диверсифициран пазар, тоест различни локации и на стари и нови жилища, бизнес имоти. И като говорим за цени като общо число, това е много подвеждащо. Цените не спадат, растат по-бавно, но расте. Защо? Не мога да кажа кога ще започнат да спадат осезаемо, но мога да кажа при какви условия ще започнат да падат. Когато лихвите по ипотечните жилищни кредити започнат да се увеличават по-бързо и да догонват европейските, тогава можем да очакваме по-ясно динамика на цените надолу. И все пак зависи за кой пазар", прогнозира проф. Бобева.