Емил Йотовски: В Русия имат нужда от самодържец и този самодържец е почти с функциите на цар

"Винаги това е била целта на басните – как този, който ги разказва, да остане жив. За съжаление, живеем в такова време и това ни го налага световният ред. Без да разберем, се хлъзнахме в този нов световен ред. Наричат го демокрация. Аз не смея да го нарека демокрация, защото демокрацията е хубава дума. Това, което ни се случва, не е хубаво."

Това мнение изрази в интервю за БНР Емил Йотовски, журналист, сценарист, писател и лекар. Най-новата книга на Йотовски се нарича "Басни", той е автор и на "Синдромът на сварената жаба".

"Напоследък си мисля - защо толкова тъпо нещо като "новото нормално", което ни вкарват, ни се случва, страшно много хора го отчитат, че е тъпо и глупаво и в същото време се натиска и натиска. Не можаха ли да измислят нещо по-умно?", коментира той.

"Путин е, за не знам кой път, президент. Измениха закони, това са недемократични методи, но спрямо кого? Спрямо тези, които владеят технологията да владеят положението чрез демократични методи. Тъй като в Русия няма такива методи, няма такава технология за владеене на нещата, те имат нужда от самодържец и този самодържец е почти с функциите на цар", отбеляза Йотовски.

Журналистът изрази скептицизъм спрямо тезата, че ако "позволят" на Тръмп стане президент на САЩ, нещата драстично ще се изменят, "защото дълбоката държава в Америка няма да позволи кой знае какви движения".

"Този разгром, който ни се случва в последните няколко години, е на бързи темпове. Ние сме свикнали на разпад, но в продължение на петилетка, на 7-10 години. А сега – за половин година падат паметници, Конституция. Луди ставаме!", каза още журналистът.

"Това е юридическото бутане на паметник. Това е демонстрация на сила. Не в крайните си варианти, но е достатъчно да вложим малко въображение да видим накъде сме тръгнали", посочи той, запитан за промените в Конституцията.

Случилото се с паметниците в Америка и тук има различен генезис, смята Емил Йотовски. По думите му, в САЩ елитът настройва малка част от обществото срещу мнозинството и става дума за класическо отвличане на вниманието.

"Докато при нас това бутане на паметници – ние сме си с отвлечено внимание, на нас ни се демонстрира, че каквото и да искат да направят, те могат да го направят. Дори нямат нужда да ти звънят на вратата – с един шут да влязат у вас, да ти отвъртят два шамара и да си тръгнат, и ти нищо да не можеш да направиш. Въобще не говорим за паметници и за история. Това е демонстрация на сила и на безнаказаност. Говорим задемонстрация на сила в правилния момент. Този паметник – на МОЧА, можеше да бъде бутнат много пъти, правителства от СДС с огромни мнозинства можеха да направят това, но не го направиха. Сега, при почти паритет в мнението на хората по какъв начин искат да живеят – то се видя в София, изборът за кмет никога не е бил толкова на кантар, и ако махнем ала-бала-та и всички тези магарии по избори, то може би София е несъгласна с цялото това нещо, но въпреки това този паметник се махна и това е демонстрация на сила. "Нашата власт не зависи от вас" – също и това е посланието."