Тома Биков видя подходящо време за промяна в Закона за радио и телевизия

Сега обстановката е подходяща за гледане на Закон за радиото и телевизията.

Това каза пред БНР депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС Тома Биков, председател на парламентарната комисия по култура и медии.

Той припомни, че в началото на 2021 г. е имало изготвен законопроект, който сериозно променя начина на функциониране на обществените медии, но през март мандатът на парламента е изтекъл и затова самият той е настоявал Законопроектът за радиото и телевизията да не се гледа тогава:

"В този момент, ако го бяхме гледали, това можеше да доведе до подозрения дали не искаме нещо да направим в наша полза преди изборите. Такъв тип закони трябва да се гледат в по-спокойна обстановка, която да е лишена от злободневни употреби на такъв тип законодателство, защото то задава доста важни параметри в обществената среда".

Тома Биков уточни, че още при сформирането на настоящото правителство "Денков-Габриел" по негово предложение е заложено в програмата на Министерството на културата този ЗРТ да бъде разгледан в рамките на мандата:

"Не с очакването той да бъде приет, защото е необходимо да бъде проведена дискусията, която беше проведена преди 3 години. Сега имаме готовност с готов текст, МК е дало ход на процедурите. Добре е да бъдат направени няколко дискусии, освен общественото обсъждане - във формалния вариант, качено на сайта".

По думите му трябва да се стъпи на базата на подготвения през 2021 г. ЗРТ.

"Една от промените, която няма структурен характер, а по-скоро е с тактически характер, е увеличаването на мандата на директорите на БНР и БНТ от 3 на 5 години. Логиката е те да имат време да развият своята политика. Не виждам някаква съпротива срещу това. Тук въпросът е, че може би трябва да направим дискусия дали да имат право на втори мандат, което значи 10 години. Моето мнение е, че трябва да имат право".

Биков изказа мнение, че не е толкова проблем кой избира генералните директори на обществените медии, а това, че "има доста голямо стесняване преди възможността за кандидатиране", поради което, според него, няма много подходящи кандидати през последните години в различните конкурси за генерален директор на БНР и на БНТ.

Законът, по който работят в момента БНР и БНТ, е от 1999 г. и в него не са отразени дигиталната среда, а и много малко се усеща, че има частни медии, коментира още председателят на парламентарната комисия по култура и медии.

Той подчерта, че с този ЗРТ трябва да се промени и начинът на финансиране на обществените медии:

"Те в момента се финансират на количествен принцип - час програма. Броят се колко часа програма се произвежда в тези медии, пък каква програма - няма значение. В това предложение на ЗРТ се въвежда един качествен принцип, формулирана е обществената мисия на БНР и БНТ, записана е в закона и е подходяща. На базата на тази рамка те ще могат да кандидатстват с определени предавания за финансиране и там е ролята на СЕМ. Съветът се превръща в един инструмент, през който да минава финансирането, не само от Министерството на финансите. СЕМ трябва да изгради една концепция какво се очаква от тази обществена медия в следващата година. ... Когато генералният директор е направил програма, с която кандидатства за поста, тя трябва да е подплатена и с финансова програма, а СЕМ да прецени дали е реалистично това да се случи. И този генерален директор в следващите 5 години, ако са 5, да има някаква гаранция и дори да може да каже, че не е възможно да изпълни програмата си, ако държавата не му е отпуснала средствата, които предварително са били одобрени от СЕМ".

Според Тома Биков начинът на излъчване на членове на СЕМ е подходящ и няма алтернатива:

"В същото време не сме готови да дадем необходимите средства на СЕМ, за да изпълнява дейността си. Те не могат да си намерят и кадри. Има нужда и от юридическа експертиза. Ако им възложим и това, откъде ще намерим хора, които за 1200 лева ще разпределят бюджетите на БНР и на БНТ на качествен принцип, да преценяват кое отговаря на мисията им и кое не отговаря".

Председател на Комисия по култура и медии в парламента заяви, че е рисково занимание създаването на закон срещу дезинформацията и отправи призив към Министерството на отбраната да не се занимава с медиите:

"Не им е работа да се бъркат в тези неща, те не разбират от медии. Факт е, че темата е част от националната сигурност, но е далеч от компетентността на МО и нямат работа в това".

Според него в рамките на този парламент не е реалистично да бъде прието законодателство срещу дезинформацията:

"Освен ако няма консенсусна база, върху което да се изгражда".