Раболепие - какви имоти подариха на Москва Тодор Живков и Сергей Станишев

"Освободителката?" Москва трябва да поиска от България милионите, които „дължи” на Руската империя след Руско-турската война. Тази екстравагантна идея е издигната преди две-три години от близки до Кремъл историци, а в последните дни тя отново е активирана. Причината е ясна – на 18 януари Владимир Путин подписа указ за финансиране на „търсенето, регистрацията и правната защита на чуждестранна недвижима собственост, принадлежаща на СССР и Руската империя”.

Веднага след това въпросните историци се „сетиха”, че България трябва да възстанови средствата, които според някакъв член 22 от Берлинския договор от 1878 г. София се задължавала да заплати на Руската империя. Това били разноските по Руско-турската война от 1877-1878 г., с която българите по думите на онези историци не само били спасени от османските кланета, но и Русия след това помогнала да се формират всички държавни институции у нас, а също така ни гарантирала и сигурността!

Въпросните изследователи твърдят още, че български политици обмисляли да поискат от Русия да върне на България 22 тона злато и 50 тона сребро. През 1960 г. това количество благородни метали било закупени от СССР от нашата страна. Причината за тази сделка е, че банките във Великобритания, Франция, Германия и Италия поискали предсрочно изплащане на заемите. Така те щели да предизвикат икономическа криза в страната, защото България нямало как да върне тези дългове.

И на помощ, както се случва в приказките, се притекъл „всемогъщият” Съветският съюз, който за да изплати западните заеми, закупил 22 тона българско злато и 50 тона сребро. Плащането било направено в конвертируема валута по пазарния курс, установен от Лондонската фондова борса, твърдят изследователите от Москва.

Според тях, ако България сега си поиска благородните метали, руската страна трябва да си потърси огромния дълг от Освобождението, включително с лихви за изминалите години. Това, разбира се, са фантазиите на руските „капацитети”. Те са само част от безумните идеи, последвали указа на Путин за издирване и връщане на собствеността в чужбина, натрупана от СССР и Руската империя.

Парите за това грандиозно „мероприятие” ще бъдат насочени към Предприятието за управление на чуждестранна собственост, което е част от администрацията на президента на Русия. На свой ред услужливите кремълски историци вече описват като руска „собственост”: „половината крайбрежие на Ница“, сгради в Йерусалим, площади в Париж, замъци с ловни полета из Европа, мини, фабрики, корабостроителници и дори цели индустрии.

Те били закупени през 19 и началото на 20 век от лица от императорското семейство. Не са забравени и многобройните, впечатляващи банкови сметки в Швейцария, Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария. Те били на поданици на някогашната Руската империя, включително представители на „същото императорско семейство, като както и най-богатите семейства от аристокрацията и индустриалци”.

Тези хора, както е добре известно, включително и от техните мемоари, са бягали презглава от родината си и от Червената армия, но затова кръгът историци и икономисти около Путин мълчи. Засега не е уточнено как на практика Русия ще си връща това имане и как светът ще реагира на тези поредни налудничави амбиции!

Като добър пример се дава катедралата „Свети Николай” в Ница, сочена за най-големия православен храм в Европа. Тя е построена през 1912 г. с пари на руското императорско семейство. Храмът се бил върнал на Русия през 2021 г., пишат руските историци, но премълчават факта, че катедралата се води към Московската патриаршия, но иначе е сграда от национално значение за Франция.

Освен за имотите и парите на ликвидираната от болшевиките династия Романови, в Кремъл мечтаят да си възстановят и „съветската собственост”. Тя включвала основно апартаменти, закупени в годините на СССР, за да отсядат в тях командировани от различни ведомства. След разпадането на Съветския съюз тези имоти се разпилели в чужди ръце. Всичко това сега щяло да се издирва и да се върне на съответните ведомства.

Повдига се и въпросът за „партийното злато”, парите на комунистическата партия на СССР. По-точно издирва се чуждестранната част от тайния златно-валутен фонд на КПСС. Те били изчезнали през 1993 г. поради „меко казано ведомствено объркване”.

На този фон е интересно да припомним какви имоти притежава или поне претендира, че притежава Руската Федерация в България? А също и как се е сдобила с тях.

От една страна, любопитно е, че у нас има десетки улици и площади, наречени в чест на руски генерали и дипломати, участници в Руско-турската война от 1877-1878 г., да не говорим, че точно срещу парламента се извисява и паметникът на Александър II. Имаме си и движение „Русофили”, което не дава косъм да падне върху всичко, свързано с „братушките”.

От друга страна обаче, народните представители от „Продължаваме Промяната – Демократична България” Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова тези дни заявиха, че са готови със закон за връщането на санаторно-оздравителния комплекс „Камчия” и замразяването на руски имоти, собственост на санкционирани лица. Те очакват подкрепа не само от своята парламентарна група, но и от други политически сили. А вероятно това ще е само началото около връщането на „руските имоти” на България.

Камчия, която е буквално руски анклав, отива в московски ръце с помощта на бившата комсомолска секретарка Станка Шопова. Схемата е проста – земята се прехвърля от фирма във фирма, докато е харизана на руснаците. През 2003 г. този район от крайбрежието е разделен на две фирми – Спортно-оздравителен комплекс (СОК)„Камчия” и „Шкорпил турист”.

В СОК „Камчия”, чийто офис е в Бургас, влизат бунгалата на някогашния къмпинг, неговите бар, административна сграда, магазин, паркинг и съответната инфраструктура. За „Шкорпил турист”, чието седалище е във Варна, остават 3 ресторанта, павилион и 3 декара земя в Старо Оряхово.

Директор и на двете фирми е някой си Христо Христов. Той ръководи и трета фирма, която пък стопанисва къмпинг за каравани, а офисът ѝ неясно защо е в Търговище. Самият Христо Христов се оказва шеф и на четвърта фирма – „Камчия турс”, в която накрая са прехвърлени акциите на СОК „Камчия”. Веднага след това „окрупняване” имотът на морския бряг е предаден на тогавашния московски кмет Юрий Лужков. При това няма никаква конкуренция за имота, няма приватизация, РМД, търг.

Направена е директна продажба, при която руснаците получават земята край морето, а в директорския борд влиза Станка Шопова. През 2019 г. Путин ѝ връчва орден „Дружба”. С право, защото с нейно съдействие 120-те декара, върху които израства този уж детски, но според запознати шпионски център на Кремъл, са продадени на Лужков за 5 лева на квадрат. За продажбата е ударил съдействие и тогавашният земеделски министър Мехмед Дикме, който днес е луксозен консултант.

Иначе в онези години мястото е частна държавна собственост и за всички тези 120 декара, в които има гора, море и река, правителството на Москва плаща малко над 650 000 лева. Кабинетът на Сергей Станишев също прави голяма услуга на рашките – плаща над 7,5 млн. лева за изграждането на магистрален водопровод към комплекса с дължина 10,5 км. Вместо с тези пари да се оправи водоснабдяването на някой български град или село, парите отиват при руснаците.

Въпреки това с цялата си наглост на една от срещите си с Путин другарката Станка Шопова с патос заявява: „Американците строят военна база, а Русия ни строи Камчия”. Днес тази територия е собственост на правителството на Москва, а официалното му име е СОК (Спортно-оздравителен комплекс) „Камчия”. Шопова е в директорския борд до 2018 г., когато тихомълком е пенсионирана, а след това там се подвизава Николай Недялков като изпълнителен директор.

Ивайло Мирчев призова България да си отвоюва „Камчия” още преди години, когато Пьотр Толстой, зам.-шеф на руската Дума, обясни, че след като „Русия приключи с Украйна”, ще има удари по Румъния и България. А Камчия, явно е важно място за Москва, освен че е натъпкана с електроника, има и нужните съоръжения и да си произвежда самостоятелно ток и не зависи по никакъв начин от енергийната система на България. Изградените навремето хотелски и учебни сгради, спортни съоръжения от години пустеят, дори на два пъти е налаган запор на сметките заради неплатени данъци и такси.

Според запознати последно на това място се появяват туристи и ученици някъде през 2014 г. и след това всичко се опразва. В края на 2019 г. бъдещето на СОК „Камчия” се обсъжда в Горната камара на парламента в Москва. Руският външен министър Сергей Лавров обявява, че въпросът за собствеността на „Камчия” ще се решава в Съвета за сигурност на Руската федерация с участието на президента Владимир Путин!

Плановете са да стане федерална собственост, като се превърне в „основна задгранична културно-хуманитарна площадка за прокарване на нашите интереси в Европа”. Експерти напомнят, че във Варна има координационен център за натовските кораби, а в „Камчия” се е разположила руската „мека” сила и е въпрос на национална сигурност тя да бъде изгонена оттам час по-скоро.

Освен на морето, московското правителство има и два разкошни имота в центъра на София. На бул. „Раковски” 92, точно срещу храма „Александър Невски”, се намира така нареченият „Дом на Москва в София”, а на ул. „Св. Наум” 36 има руско училище.

Сградите стават „московски” по силата на замяна, а зад нея стои споразумение, подписано на 28 януари 1998 г. за икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество между Столичната община и Правителството на Москва. Тогава е решено да се направят Дом на София в Москва и Дом на Москва в София. През март 2001 г. е договорирана уж заменка, а под договора се е разписал Юрий Лужков. Кмет на София по това време е Стефан Софиянски.

Известната сграда на „Раковски” 92, която взема Москва, в документите е описана като постройка на два етажа, със застроена площ от 749 кв. м и разгъната от 1 498 кв. м. Първият етаж се състои от 17, а вторият от 13 стаи. Таванът има две помещения.

Първата копка на това здание, предназначено за „дипломатическо агентство и генерално консулство на Русия”, е направена през април 1880 г., в присъствието на княз Батенберг. Имотът преди това е бил предоставен от Софийската община. На него са вдигнати няколко представителни сгради с интересен интериор, богато декорирани, с камини и големи огледала. В историята е записано, че това е третата обществена сграда, вдигната в София веднага след Освобождението. В комплекса, в който някога са работили и живеели руските дипломати, до днес е оцеляла само една сграда, другите са разрушени от бомбардировките през Втората световна война.

Посолството на някогашния СССР обитава сградата до 1977 г. През 1978 г. тя е обявена за архитектурна и историческа културна ценност с категория „национално значение“. По същото време с решение на Министерския съвет мястото е върнато на българската държава, която пък я прехвърля на столичното кметство. Руснаците, както е известно, тогава вдигат огромния си посолски комплекс на „Драган Цанков”.

През 80-те години на „Раковски” 92 е направен Музей на българо-съветската дружба, после сградата е дадена на БАН. Накрая, по времето на Софиянски, е харизана на руснаците за Дом на Москва. Да отбележим още, че през 2003г., когато се чества 125 годишнината от Освобождението, той лично развежда из тази сграда Владимир Путин.

За какво се ползва днес уникалната постройка? Едва ли някой вече си спомня гръмките декларации от времето, когато са сключвани договорите – как ще се развива сътрудничеството между двете общини, как ще се поддържат руските съотечественици в България и прочее лъжи за наивници или идиоти.

Сградата е дадена под наем и в нея сега има луксозен ресторант. Като адрес „Раковски” 92 служи и за регистрацията на десетки фирми с руско участие. А на сайта на т.нар. Дом на Москва са изписани всевъзможни русофилски организации с адреси и телефони – от движението на санкционирания по Магнитски Николай Малинов до форума „България-Русия” на несломимата Светлана Шаренкова.

Вторият руски имот, получен от кметството на Москва по времето на Юрий Лужков и Софиянски, е в „Лозенец” на ул. „Св. Наум” 36. В него доскоро се подвизава руско училище, но сега поне табелите за балетна школа са махнати. Този имот също е с впечатляващи размери – застроена площ над 3 615 кв. м и разгъната застроена площ над 12 907 кв. м.

За тези сгради не е известно руснаците да са платили и лев данък.

А какво получава България срещу тях? Спокойно може да се напише – едно голямо нищо. Руснаците уж дават на София административна сграда на три етажа и гараж от 130 квадрата на „Ленинградски проспект“ 20 в Москва. На това място от години се е помещава българският културен институт в Москва. Земята под сградата и гаража обаче е дадена на Столичната община с договор за аренда за 49 години.

Другият имот, който София получава, е помещение от 173,50 кв. м, на първия етаж от сграда на улица „Большая Дмитровка” 8. За земята под сградата също се плаща наем. В помещението през годините са настанявани под наем различни туристически фирми.

Като се тегли чертата излиза, че София дава скъпа собственост в идеалния център на града, а получава някакви помещения, при това за срок от 49 години.

В силните си години и Тодор Живков е бил много щедър към Москва. Сред най-грандиозните руски имоти в България е посолският комплекс на бул. „Драган Цанков“. Зад огромна ограда, която опасва имота, са вдигнати 11 сгради. През 1975 г. със задна дата е издадени Разпореждане № 301, с което Министерският съвет щедро отстъпва „безсрочно и безвъзмездно” на СССР правото на строеж върху държавен терен от 32 921 кв. м.

Изграждане на „административно-жилищния комплекс на съветското посолство” обаче се планира още от 1968 г., но има пречка – имотът е на Бялото братство. През 1927 г. на това място, тогава извън София, Петър Дънов основава селището „Изгрева”, в което се заселват негови последователи. Земята е закупена с техни средства. Когато е взето решение за вдигането на ново съветско посолство, там живеят около 150 души, а в съседство е гробът на Петър Дънов. Впрочем, за гроба има специално разрешение на Министерския съвет, след писмо на дъновистите лично до Георги Димитров, който лично е задължен на водача на дъновистите.

Когато се разчува, че теренът е определен за сгради на руското и японското посолства, последователите на Дънов пишат писмо до ЦК на БКП с молба да бъде съхранен „Изгрева”, като „център на духовно движение с общочовешко значение”, а също и като „собственост на Бялото братство”. Под писмото има 95 подписа, нечувана дързост в комунистическа България. Наблегнато е на факта, че Дънов е укривал в дома си на ул. „Опълченска” съседа си Георги Димитров.

В крайна сметка японското посолство е отрязано от нова сграда на това място, за да не бъде местен гробът на Дънов, но върху другата част от имотите на Бялото братство израсна руският „жилищно-административен комплекс”. Там, където днес са 11-те сгради на посолството, някога е бил молитвеният дом на дъновистите, тяхната трапезария и поляната за паневритмия. Когато през 1972 г. започва изграждането на дипломатическото представителство, всички постройки на братството са разрушени.

В средата на 70-те години в центъра на София е построен и „Домът на съветската култура и наука”. Той се простира на ул. „Шипка”, на над 4 декара и върти търговска дейност в противоречие с международните регламенти.

Пак в онези времена на крепка българо-съветска дружба е построена и още една руска сграда. Тя се намира на ул. „Фредерик Жолио Кюри” 23 и е търговско представителство. Нейната площ, както отчитат от руската държавна компания, която отговаря за имотите в чужбина, е 4371,25 кв. м.

Руски имот според въпросната структура към президента Путин, е и сградата на ул. „Шипка” 20. Този имот навремето е бил собственост на тютюневия търговец Стефан Чапрашиков, който от 1907 до 1914 г. е секретар на княз Фердинанд, а след това дипломат във Франция, Гърция, Сърбия и Русия. Фирмата му „Стефан Чапрашиков и сие” изнася тютюни в Германия.

Освен голям бизнесмен, той е и състезател по конен спорт, член на МОК и почетен председател на Българския олимпийски комитет. След 1944 г. завещава на държавата свой имот в Евксиноград и къщата си на ул. „Шипка” № 20, в която е трябвало да се направи музей на спорта. Вместо музей обаче на това място през 1958 г. е вдигната 4-етажна жилищно–административна сграда, плюс гараж, и там дълги години работи съветското търговско представителство. Днес имотът на Чапрашиков, разположен на една от най-скъпите столични улици, е собственост на Руската федерация. Според запознати към терена имали апетити строителни фирми, но явно Москва поне засега не е склонна да го продаде.

Компанията, която управлява имотите на Русия в чужбина, отбелязва също, че нейна собственост са и две сгради на ул. „Юрий Гагарин” – на 5 и на един етаж, построени през 1963 и 1961 г. Отбелязано е, че те не се ползват и се нуждаят от ремонт. Руски имот е и жилищна сграда на столичната ул. „Райко Алексиев“ № 11. Московска собственост са и две сгради в „Хиподрума”, на ул. „Урвич”.

Като база за отдих пък е описан имот в Панчарево – вила и хотел с мансарда и ресторант. Само че там собствеността май ще се окаже на някаква организация на белогвардейци. Във Варна за руски имот е посочен апартамент в кв. „Чайка”, купен през 1994 г. в сграда от 1971 г.

За капак се оказва, че и Руската църква на бул. „Цар Освободител” е собственост на Федерацията. При това, както е отбелязано в сайта на московското държавно предприятие, което отговаря за собствеността в чужбина, руско притежание са освен черквата в Ница, но и православните храмове в Бари, Йоханесбург и редица други забележителни исторически обекти по света. Разправиите около собствеността на храма „Св. Николай Чудотворец” в центъра на София стигнаха до прокуратурата.

Временният главен прокурор Борис Сарафов през есента предостави за експертиза при регионалния министър Андрей Цеков четири тома документи. Те доказват собствеността на българската държава върху сградата на храма, сочат също, че след бомбардировките над София през 1944 г. две трети от средствата за ремонта са дадени от българската държава. Да не говорим, че руското посолство „няма доказателства да е правоприемник на имперска Русия”, по думите на прокуратурата.

Ситуацията около храма се нажежи след като през септември архимандрит Васиан и още няколко руснаци бяха изгонени от България като шпиони, а Елеонора Митрофанова удари ключ на черквата. Така стана известно, че през 1997 г. руското посолство е извадило нотариален акт за руската църква и земята под нея, като се позовава на Крепостния акт от 1898 г.

От прегледа на имотите става ясно, че Руската федерация е натрупала доста собственост в България, а понеже това са дипломатически имоти, за тях не се плащат и данъци. Респектира с мащабите си и недвижимата собственост, закупена от руснаци в България. По официална справка това са 7472 имота. Най-много апартаменти и къщи руснаците са купили в Бургаска област – 5298. Във Варна и региона са 997. В област Добрич руснаците владеят 117 имота, в София – 214, в Благоевград – 463, в Пловдив – 96 и в Смолян – 80.

Счита се, че Филип Киркоров е открил Равда като място за инвестиции за руския шоубизнес. Той си взел там 14 апартамента. Примерът му е последван от Лолита Милявская, Надежда Бабкина, Борис Моисеев и други артисти, повечето от тях примерни Путин. Киркоров, който също е от феновете на кремълското джудже, се е накупил имоти и във Варна.

(Статията е публикувана в "Народ". Бг)