Митовете на прехода: Защо 90-те години на 20 век у нас ще бъдат запомнени като"мутренските" години

Преходът от комунистически режим към демократично устройство на България има своите митове и легенди. Най-емблематични от тях са силовите групировки, използващи разпада на тоталния контрол, доскоро действащ в страната. Стотици спортисти, сериозно обгрижвани по времето на социализма, изведнъж остават на улицата, припомня Bulgaria ON AIR.

Повечето от водещите шефове на групировките в България израстват в училището за бъдещи шампиони по борба. Други, като Явор Дянков, идват от бойните изкуства като карате, таекуондо, джудо и бокс. Служители на бившата вече Държавна сигурност също взимат участие в създаването на охранителни фирми.

Ние бяхме група "елитни спортисти", които по това време се занимавахме с различни бойни изкуства – едни таекуондо, ние карате, други борба, джудо… Като останахме на улицата започнахме да се ослушваме и гледаме, че държавата липсва. Аз например нямах 2 лева в джоба. Родителите ми ми плащаха тока, който беше смешна сума. Първоначално живеех при тях, но после се отделих и виждам, че не мога да си платя разходите. Така се събрахме една група хора, без да ги цитирам кои са, много от тях вече ги няма. Направихме охранителни фирми покрай служители на тогавашната Държавна сигурност, които бяха уволнени и бяха останали на улицата. Покрай тях започнахме да се организираме. Аз събирах каратисти при мен, други група боксьори, трети – борци. Тези, които бяхме каратисти, ни викаха „нинджите“.

Разпределението на територии на влияние неминуемо води до сблъсъци между групировките. Първата от тях е на 16 ноември 1993 г., когато в спортния комплекс “Дескрим” борци пребиват няколко души от охранителна организация “Защита” на Слави Бинев, по-късно направил и политическа кариера.

Борците нападнаха школата “Чавдар” и пребиха таекуондистите. После през годините имахме търкания борци срещу каратисти, борци срещу боксьори. Имаше една група само от боксьори направена. И те се бутаха между шамарите. Общо взето се борехме за пазар. Ние не бяхме чували за охранителни фирми. Това дойде от бивши служители на Държавна сигурност и на вътрешно министерство. Тези хора дойдоха да работят за нас. Ние ползвахме техните знания, преподадоха ни много неща от началото. По онова време нямаше касова книга, счетоводство, те ни научиха на това.

Охранителните фирми бързо набират скорост със силови методи и рекет. До 1997 г. при правителствата на Любен Беров и Жан Виденов групировките, освен войната, която водят помежду си, имат и подкрепата на политически кръгове, на полицията и съдебната система. След като СДС печели изборите през 1997 г. МВР се опитва да ограничи тяхното влияние.

МВР отдели охранителната дейност с постановление №16 от търговската дейност. По този начин искаха да прекъснат криминалния контингент - хората, които са имали досиета, криминални прояви - да не бъдат в охранителни фирми. Но пак намирахме вратички в законите като не ги слагахме като охранители, а ги ползвахме като шофьори или нещо друго... т.е. пак тези бивши служители на Държавна сигурност, на МВР, доста военни също идваха при нас, ни помагаха в дейността ни. Правихме това, което можем. Моята охранителна фирма държеше половината София и половин България.

90-те години на 20 век у нас ще бъдат запомнени като мутренските. Много пъти споровете между групировките се решават на улицата със стрелба, взривове и жертви.

- "Васил Илиев като му взеха лиценза за убийството на Китаеца, с който нямам нищо общо. Тогава Васил Илиев и Мето Илиенски държаха “Илиянци”. За всяка клетка и всеки офис се плащаше. Едни китайци по онова време не бяха платили за една клетка 3000 марки за месец. Китайското посолство много рипна и на Васил Илиев му взеха лиценза за ВИС - 1", разказва Дянков.

- И от ВИС -1 стана ВИС -2!

- Да, това стана пак благодарение на мен, защото бях завършил курс за застрахователен брокер в “Лойд”. От английски преведохме документите и добавихме ВИС -2. През това време слагахме лепенки по заведенията, че са под наша опека, да не бутат там разни борци, каратисти, боксьори и всякакви други групировки. Той /Васил Илиев/ взимаше 70%, за мен оставаха 30%.

Според Явор Дянков, възходът на групировките не се дължи на “червени куфарчета”, дадени от БКП, защото самите те са отвоювали пазари и територии.

Тези легенди, които се носят, че са ни давали пари са пълна глупост. Ние сами си взехме дяла, заради слабата държава. В мътна вода се лови риба! По онова време аз знаех 4 езика, ходех с костюм и вратовръзка. Другите ходеха с фланелки от 1.20 лв. от “Илиянци”, с анцузи и ланци. Прописах книги, ходих да договарям сделки и подписвах договори. Много от тези хора бяха тотално неграмотни в това отношение. Не малко от тях завършиха после измислено висше образование, само и само да имат диплома.

Охранявах всички банки с фирма BPS Balkan Security Services тогава. “Балканбанк” и всички банки, които фалираха после. Покрай мене вкарах хора, които няма да цитирам. Те взеха първите кредити, фалираха първите банки... Същото направиха Васил Илиев, други групировки също, Алексей Петров. Знаете за Славчо Христов и прословутата банка, която управляваше / СИБанк/ и как после тя премине в ръцете на Цветелина Бориславова.

Преди това бяха Атанас Тилев и неговата банка /фалиралата Банка за земеделски кредит/. Благодарение на тези хора, почнахме да взимаме пари от тях, да си ги изкарваме, да си ги пазим, да ни финансират. Така влязохме в големия бизнес. Това е истината за групировките. Те отдавна отрязаха опашките си, защото станаха хора с костюми и вратовръзки, т.нар. “бели якички”. Истината е, че ние сами си извоювахме пазара тогава. Аз мога да цитирам имена, да покажа документи и договори...

Много от героите на прехода останаха в криминалните сводки и журналистическите репортажи с прякорите си и с тъмните си действия, довели до тяхната преждевременна смърт. Годините на силовите групировки като че ли е отминало, а на тяхно място вече има други играчи с мрежи и лостове за влияние.

“За съжаление, такива бяха времената. Това е срамната история на България - да ходиш да рекетираш хора, да ги биеш, убиваш, изнасилваш, да създаваш публични домове, да крадеш, да си обграден с крадци, които разбиват коли и ги крадат, защото е регистрирана при друг, а не при теб, това беше грозна история! И много хора си платиха и дан за това. Много хора ги няма, расте трева над главите им, а други ги няма, изчезнаха. Тези, които останаха подвиха опашки. Пак са опасни, но не са вече толкова нагли, защото срещу всяко действие има противодействие”, смята Явор Дянков.