9 март 1230 г. Ключова битка на България при Клокотница

С триумфа на цар Иван Асен ІІ /1218 – 1241/ край хасковското село Клокотница се гордеят поколения българи. Тук великият ни владетел разбива на пух и прах многобройната войска на епирския деспот Теодор Комнин, тръгнал да граби българска земя въпреки сключения мирен договор. Чужденецът бил толкова сигурен в победата си, че взел в похода цялото си семейство и куп придворни. В ранните часове на 9 март 1230 година /деня на св. 40 мъченици/ двете враждуващи армии се срещнали край река Клокотница на 10 км западно от Хасково. За да окрили по-малобройната си войска от българи и кумани, Иван Асен ІІ заповядал пергаментът с нарушения мирен договор да бъде набучен на копие.

В последвалата битка българския цар проявил хитрост и отлична военна тактика и обърнал в бягство ромеите и франкските рицари – наемници. Самият Теодор Комнин паднал в плен заедно със синовете и дъщерите си.

Победителят заповядал височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност цар Иван Асен ІІ бил почитан и обичан “и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи” – пише византийският хронист Георги Акрополит.

Според една легенда ранените български войни били лекувани край днешните Хасковски минерални бани. Част от местния фолклор е и големият събор “Банско одуше”, за който се говори, че се провежда от векове в памет на загиналите в битката при Клокотница.

И днес пътуващите по магистрала Е – 80 могат да видят бронзовия барелеф на Иван Асен ІІ, издигнат близо до историческото място, за да напомня за великата му победа край Хасково.

Победата при Клокотница е най-блестящата в средновековната българска история, съчетавайки тотален тактически превес над врага с дългосрочни стратегически и политически последици, надминаващи многократно резултатите от Върбишкия проход, Ахелой или Одрин. Последвалият две години по-късно успех срещу унгарците в Браничевска област циментира България като първостепенна балканска сила, за чийто съседи Йоан II Асен спокойно ще заяви, че „те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си…“ (Търновски надпис)