Адвокат: За ръководителите на правоохранителните ни органи темата за правата на човека въобще не стои

За съжаление, промяната в нагласата на правоохранителните органи спрямо спазването на правата на човека не е толкова видима, колкото промяната в нагласите на адвокати, съдии и прокурори. Това каза адвокат София Разбойникова от фондация „Български адвокати за правата на човека“ пред БТА.

Тя вижда причината за това в ръководителите, които управляват съответното министерство, за които темата за правата на човека въобще не стои.

На въпрос дали обучение по тази тема в Академията на МВР би помогнало, адвокат Разбойникова каза, че то е важно, защото стандартът и изискванията се залагат отгоре и може да бъде заложено като изискване определени правила да не се прекрачват.

Ако фокусът бъде поставен целенасочено, промяната и в правоохранителните органи се случва, заяви адвокат София Разбойникова.

Тя даде за пример, че след разпознаването на проблема с домашното насилие от МВР, реакцията на полицейските служители твърдо се е променила. Разбойникова добави, че борбата с домашното насилие е част от защитата на човешките права.

„Допреди няколко години полицейските служители не разбираха, че такъв проблем съществува. При обаждане по телефона от жена, която казва – той в момента прави еди-какво, не малко мои клиенти са се оплаквали, че полицаите са казвали – това е домашен проблем, разберете се. Сега това е твърдо променено. Всяко обаждане по телефона от оплакващ се от домашно насилие води до пристигане на двама полицаи, които проверяват какво се случва. Факт е, че полицията винаги се намесва“, каза Разбойникова.

По отношение на случаи на бежанци, чиито човешки права са нарушени, тя разказа за казуса на Салман Ахмед, който е студент по медицина в Иран и бе в България. Дирекция „Миграция“ издава заповед, че е незаконно пребиваващ и трябва да бъде върнат, като е настанен в центъра за чужденци в Бусманци.

Той обжалва тази заповед, Административен съд – София град (АСГГ) и Върховен административен съд (ВАС) разглеждат и отменят заповедта като незаконосъобразна, но делото продължава около 10 месеца. След влизане в сила на съдебното решение, той е освободен и завежда дело срещу двете съдилища, че не са разгледали своевременно молбата му за освобождаване.

Софийският районен съд постановява, че АССГ и ВАС са нарушили Закона за отговорността на държавата и общините, и ги осъжда да изплатят претендираното обезщетение в размер на 50 лева. Мъжът също така завежда дело пред български съд и съда в Страсбург за нечовешки и унизителни условия, които е търпял, разказа адвокат София Разбойникова.

Обмисля се в България да има съвет, с участието на министри, представители на съдебната и на законодателната власт, който ще отговаря за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. От Министерството на правосъдието посочват, че България има над 180 решения на Европейския съд „в процес на изпълнение“, страната ни е и в челната статистика на държави, забавили изпълнения с над 10 години.

Преди дни Борислав Ганчев, ръководител на програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм и началник на кабинета на министъра на правосъдието заяви, че е необходим бърз, ясен и точен механизъм за реакция при изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека.

Също така на конференцията „Задължителната сила на решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз за националните съдилища“ председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова каза, че същностните проблеми, които повдигат решенията на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, би трябвало да се отразяват и на законодателно ниво, защото те са изключително мощен инструмент за модернизация на нашата законодателна уредба.