Ще бъдат ли опровергани съмненията, когато говорим за конкурси, при които растат съдии в Апелативните съдилища...

В последно време до ФАКТИ достигат интересни становища на магистрати относно това как се расте в йерархията на съдиите. Как се правят конкурси, как се подбират членовете на конкурсните комисии, кой на кого си ходи на гости – сред тези членове… Изобщо как гилдията се пази. Пази, но от какво и как… Когато човек, който няма нужната хабилитация, а е избран за член на комисия, която ще определя развитието и как ще расте в йерархията даден магистрат… Какво да си помислим, как да го приемем, нормално ли е. Като цяло съдебната власт е много интересна и то по много причини. Но и в нея, както във всяка съсловна организация, има „леки“ пропуски. А, редно ли е?

Процедурата за избор на съдии в Търговската колегия на апелативните съдилища
Наличието на абсолютно и съществено процесуално нарушение при определяне за член на конкурсната комисия на доц. д-р Венцислав Петров, който няма научна специалност по търговско право, са установили съдии, участници в процедурата за избор на съдии в Търговската колегия на апелативните съдилища. И до какво води това?

Така просто се поддържа тезата, че е налице незаконен състав на конкурсната комисия, защото взелият участие доц. д-р Венцислав Петров няма научна специалност по търговско право и хабилитация по тази научна дисциплина. Съгласно общодостъпната публична информация същият е специалист единствено по семейно и наследствено право и може да оценява единствено кандидати за повишаване по гражданско право.

Има и друго. Доц. д-р Венцислав Петров никога не е преподавал по търговско право и не е писал публикации по търговско право. Ако погледнем чл. 189, ал. 5 ЗСВ , там е предвидено императивно изискване в конкурсната комисия да бъде определен един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с академична длъжност доцент или професор.
Доц. д-р Венцислав Петров е хабилитиран учен по правни науки с академична длъжност доцент, но не по съответната материя - търговско право, а по гражданско право.

По същата логика защо членовете - съдии от конкурсната комисия, не са от Гражданската колегия и а ВКС, а са от Търговската колегия?

В тази връзки участници в конкурсната процедура за назначаване на съдии в Търговската колегия на Апелативните съдилища са поискали от Висшия съдебен съвет да бъдат публично оповестени на съответно заседание на Съдийската колегия на ВСС, респективно да им бъде осигурен достъп на основание чл. 34 АПК до мотивираните становища на конкурсната комисия по класирането, обявено на 03.04.2024 г., касаещо обявения през 2022 г. конкурс за повишаване в търговските отделения на апелативните съдилища.

И всичко това е, защото сред некласираните кандидати, а сред класираните такива не по първо желание, участващи в двата конкурса, са породени съмнения за начина, по които са оценени от конкурсната комисия. Самата Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, с оглед на принципите на чл. 12 и чл. 13 АПК, дължи обяснение за законосъобразното протичане на конкурса, защото има явно нарушение. Респективно е редно детайлно да обсъди мотивираните си становища, като преди това ги оповести публично. По този начин ще бъдат опровергани съмненията, които са породени за очевидна необективност на класирането на кандидатите.
Това е важно да се направи, защото така ще бъде дадена възможност за информиран избор на неуспелите кандидати да обжалват назначенията на класираните кандидати. Такова публично оповестяване СК на ВСС дължи и с оглед съществуващата от години мистика за конкретните критерии за оценяване на кандидатите и негативни мнения към обективността на оценяването от конкурсната комисия.

В този смисъл е крайно време СК на ВСС да влезе в ролята си, установена от ЗСВ, на контролиращ орган на назначената от него като помощен орган конкурсна комисия за оценка на кандидатите. За законосъобразното и обективно провеждане на конкурсите следва да следи именно СК на ВСС, като упражнява контролните си правомощия за надлежното изпълнение на задълженията на съответната конкурсна комисия.

Какво показва досегашната практика
Досегашната практика на СК на ВСС е показателна за напълно формална проверка на дейността на конкурсните комисии и за оправдания в стил - „… така е решила комисията и нищо не зависи от нас“.

В чл. 192, ал. 1 ЗСВ обаче са установени императивно обективни критерии, които конкурсната комисия е длъжна да съобрази при оценяването. Именно съобразяването на тези критерии следва да бъде проверено от СК на ВСС и неслучайно законът изисква конкурсната комисия да представи мотивирано становище - чл. 192, ал. 3 ЗСВ. Съдиите, участници в конкурса, молят Съдийската колегия на ВСС при постановяване на решенията си по чл.193 ал.4, евентуално по ал.5 от ЗСВ, да поставят въпроси към конкурсната комисия, относно спазването на първата, втората и третата група критерии за оценяване по чл.192 ал.1 от ЗСВ.

Съдиите, участници в конкурса, молят да бъдат изслушани членовете на конкурсната комисия във връзка с конкретни обстоятелства, които поставят под съществено съмнение нейната обективност и безпристрастност при оценката на кандидатите.

С тези искания съдиите целят да се осигури провеждането на законосъобразна процедура по назначаване на класираните кандидати. Просто би било редно Съдийската Колегия на Висш Съдебен съвет да упражни реално, а не формално, контролните си правомощия. До настоящия момент, за съжаление, се наблюдава бягство от отговорност, пазене в тайна на критериите за оценяване и употреба на удобната фраза - „… ние не може да се месим на конкурсната комисия“.

Проверката намеса ли е?

Защото точно проверката, която следва да бъде осъществена, ще покаже дали поставените оценки са на база заложените в чл. 192, ал. 1 от ЗСВ критерии. Също така съдиите настояват на основание чл. 34, ал. 3 АПК да им бъде осигурена възможността да изразят становище по предоставените мотивирани становища на конкурсната комисия, както и по предявените искания, като се определи за това съответния срок.
Специалисти коментират, че сходни несъответствия има и в конкурса за назначаване на съдии в наказателните колегии на Апелативните съдилища.