В Сребърния фонд има 3,904 млрд. лева

В Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, известен като Сребърния фонд, към края на миналата година има 3,904 млрд. лева. Това показва годишният анализ за състоянието на Сребърния фонд, публикуван от Министерство на финансите.

През 2023 г. по сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, известен като Сребърния фонд са трансферирани от/за централния бюджет средства в нетен размер на 99,7 млн. лв. Към 31.12.2023 г. по сметка на фонда са постъпили лихви в размер на 108,8 млн. лв.

През 2023 г. не са отчислени средства за сметка на излишък по държавния бюджет за 2022 г., предвид отчетен дефицит. Съгласно Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ЗДФГУДПС) в полза на фонда се отчисляват от централния бюджет средства от паричните постъпления от приватизация и приходите от концесии, отчетени по държавния бюджет, двадесет и пет на сто от отчетения за съответната бюджетна година излишък по държавния бюджет, както и приходи от други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

В последните години отчисления за сметка на източника излишък по държавния бюджет няма, предвид на това, че бюджетното салдо е дефицит. Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което наличните средства на фонда са депозирани в сметка в БНБ, което е един от инструментите, в които може да инвестира фонда съгласно чл. 13 от ЗДФГУДПС.

По този начин се гарантира минимизиране на негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари. Това от своя страна съответства на текущата пазарна среда и води до избягване на риска, свързан с негативните промени на външните пазари.

В анализа се посочва още, че фискалният натиск върху държавната пенсионна система е най-силен в началото на периода 2023 -2025 г. в резултат на промените в размерите на пенсиите, приети със Закон за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2022 г., които водят до значително подобрение на тяхната адекватност.

В дългосрочен план, ефектът от застаряването на населението и очакваната по-висока продължителност на живота, до голяма степен ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заместване на дохода от първия стълб за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба.

Тъй като тези хора ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи до голяма степен от коефициента на заместване, който ще бъде постигнат от втория стълб.

Анализът на дългосрочното финансово състояние на държавната пенсионна система показва, че осигуряването само в първия стълб на пенсионната система ще доведе до по-високи размери на пенсиите от първия стълб, в резултат на което разходите за пенсии ще се увеличат значително, предаде Pariteni.bg.

В дългосрочен план, по-високите приходи от осигурителни вноски няма да са достатъчни, за да покрият разходите за пенсии, изплащани в пълен размер. Това от своя страна ще доведе до чувствително влошаване на баланса на ДОО в периода след 2046 г. в сравнение с базовия вариант.

Провежданите в последните години пенсионни политики съдействаха за повишаване адекватността на пенсиите. В съчетание с политиките по доходите, тяхното краткосрочно въздействие върху финансовото състояние на държавната пенсионна система бе овладяно благодарение на нарасналите приходи от осигурителни вноски. От друга страна, в средносрочен и дългосрочен план тези промени в параметрите на политиките се отразяват и върху разходите за пенсии, пише в анализа.

Според него средносрочните и дългосрочни ефекти върху разходите са били усилени от други решения, най-вече свързани с вдигането на минималната пенсия и на тавана на пенсиите. В периода 2023-2025 г. процентът на разходите за пенсии от прогнозния БВП ще достигне най-високата си стойност за целия прогнозен период от 11,6%.

След 2025 г. делът на разходите за пенсии от БВП ще започне да намалява, достигайки най-ниската си стойност от 9,6% в периода 2042-2047 г., след което се очаква ръст до 10,0% в 2060 г., следван от слаб спад до 9,9% в края на прогнозния период. Влияние върху динамиката на разходите за пенсии в дългосрочен план ще оказва и предоставената възможност на осигурените лица, родени след 1959 г., които до август 2015 г. се осигуряваха задължително в ДОО (I стълб) и в универсален пенсионен фонд (II стълб), да променят осигуряването си и да преминат към осигуряване само в първия стълб с увеличена осигурителна вноска. Най-силно положително въздействие върху дългосрочното финансово състояние на ДОО по принцип оказват по-висок икономически растеж, съпроводен с по-висока заетост, по-ниска безработица и по-високи трудови възнаграждения.