Пълен текст на изказването на Димитър Радев на конференцията "България в еврозоната, кога?"

Приемането на България в еврозоната поражда спорове както сред политическите сили, така и в обществото. Въпреки очевидния напредък и желание страната ни да стане част от този своеобразен "Клуб на богатите", има партии и хора, които смятат, че оставането на лева като парична единица ни носи повече ползи.

По този въпрос безспорно най-компетентен е гуверньорът на БНБ, в чиито преки задължения е именно това - да създаде техническите условия за приемане на еврото. Затова неговото мнение е важно за онези, които искат да чуят истината от първа ръка.

Ето и пълния текст от изказването на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, на откриването на конференцията „България в еврозоната, кога?“, София, 14 май 2024 г.

Ще започна с темата на конференцията: България в еврозоната, кога?

Краткият отговор на този въпрос е: Възможно най-скоро.

Защо? Защото забавянето на нашата пълна интеграция в ядрото на ЕС, каквото е еврозоната, има своята цена и тя непрекъснато се увеличава.

В по-общ план тази цена се изразява в продължаваща маргинализация в политическата и икономическата периферия на Европа с присъщите за тази периферия теми като бедност, корупция и външни зависимости. Тези теми изместват истинския дневен ред на страната, който трябва да се фокусира върху нейното модернизиране, изпреварващ икономически растеж и благосъстояние на хората.

В по-конкретен план цената на забавянето се изразява в по-трудни условия за бизнес, търговия и инвестиции; по-неблагоприятни условия за финансиране; по-високи непродуктивни разходи за бизнеса и домакинствата.

Мащабът на загубите се измерва не в милиони, а в милиарди.

Следователно краткият отговор на въпроса, който тази конференция поставя, е: България възможно най-скоро трябва да финализира процеса на европейска интеграция чрез присъединяване към еврозоната.

Ще се опитам да дам и малко по-подробен отговор.

За целта ще засегна три въпроса: предисторията на процеса по присъединяване, ситуацията в момента и необходими стъпки, за да финализираме успешно този процес.

България има дългогодишна история в процеса на европейска интеграция с много научени, но за съжаление и с някои ненаучени уроци. Поради ограниченото време няма да се връщам толкова назад, а ще засегна само периода след 2018 г.

Не трябва да забравяме, че България беше в много голяма степен инициатор и лидер на последния етап на разширяване на еврозоната, който по правило започна с присъединяване на националната валута към Европейския валутен механизъм.

Формалното начало беше поставено през юни 2018 г. с писмо за намеренията, подписано от министъра на финансите и управителя на БНБ, до Еврогрупата, ЕК, ЕЦБ и тогава 19 страни – членки на еврозоната.

Предложеният от нас подход беше различен от прилагания дотогава. Основната разлика се съдържаше в това, че освен включването на лева в европейския валутен механизъм се предвиждаше едновременно с това и присъединяването на страната към Банковия съюз чрез установяването на режим на близко сътрудничество между БНБ и ЕЦБ.

Нашите партньори подкрепиха този подход, а Еврогрупата обяви, че това ще бъде подходът, който ще бъде прилаган за всички нови страни членки.

По силата на това решение и точно една година по-късно този подход беше приложен и за Хърватска, след което двете страни се движеха в пакет в процеса на присъединяване. Първият исторически значим резултат беше постигнат през юли 2020 г., когато се взе европейско решение за включването на двете валути – лева и куната – във Валутния механизъм и на двете страни – България и Хърватска – в Банковия съюз.

За съжаление, от деня на решението пътят на двете страни се раздели. Хърватска ясно дефинира присъединяването към еврозоната за водещ приоритет и мобилизира целия си политически и експертен капацитет за нейното постигане. В същото време денят на решението беляза началото на политическата криза в България, която продължава и до момента.

Резултатите са известни на всички. Хърватска е член на еврозоната от 1 януари 2023 г., а България продължава да се лута в лабиринта на политическата криза.

Каква е ситуацията в момента извън политическия контекст?

Ние изпълняваме всички номинални критерии за присъединяване, с изключение на този за инфлацията, при това ги изпълняваме със значителен положителен марж.

Отрицателната разлика по отношение за критерия за ценова стабилност се намалява, включително и през последния месец се очертава да остане над изискванията на критерия към датата на предстоящата оценка към края на месец май.

В институционален план БНБ и банковият сектор са в определена степен вече част от еврозоната по силата на установения през 2020 г. режим на близко сътрудничество между БНБ и ЕЦБ. БНБ е единствената централна банка в момента извън еврозоната, която работи в такъв режим. Това ни осигурява пълноправно и пълноценно участие в процеса на формиране и изпълнение на решенията за надзора и преструктурирането на банките в еврозоната, плюс банките в България. Резултатите на банковия сектор през последните повече от три години са свидетелство за успеха на това участие.

Българският лев е едната от двете валути, извън еврото, която е част от Европейския валутен механизъм – едно от ключовите условия за присъединяване към еврозоната.

С приемането на новия Закон за БНБ, който получи подкрепата на ЕЦБ и ЕК, ние на практика финализирахме процеса на правна конвергенция – неотменимо условие за присъединяване. Проектът на Закон за въвеждане на еврото, който регламентира административния процес по въвеждането на новата валута, без формално да е част от изискванията за правна конвергенция, е на практика готов за внасяне и приемане от Народното събрание.

Логистичната и техническата подготовка, която в голяма степен е в компетенциите на БНБ, е в много напреднал стадий.

Платежните, информационните, счетоводните и статистическите системи, за които отговаря БНБ, на практика са готови за работа в условията на еврозоната и се нуждаят от последно фино калибриране.

Приключихме процеса по подготовка за отсичане на българските евромонети, което включваше съгласуване с ЕК и всички страни членки, и преминаваме към тестово отсичане на 8 млн. броя монети, по 1 млн. от всеки номинал. Заготовките както за тестовата серия, така и за редовното производство, са договорени и започва тяхната доставка.

Осигурили сме необходимите площи за процеса на обмяна, включително в София, Пловдив и Варна, както и необходимите машини и техническо оборудване за този процес. До края на този месец очакваме да финализираме решението за Бургас, а до края на лятото – да въведем в експлоатация новоизградения касов център в Плевен. Изграждането на този център е част от мащабната ни програма за развитие и модернизиране на системата от касови центрове, които са на практика промишлени предприятия.

Монетният двор е напълно готов и като оборудване и като експертен капацитет за отсичането на българските евромонети. Той предстои да получи необходимия лиценз за отсичането на евромонети, което ще стане след предстоящото сертифициране на пробната серия евромонети.

Съвместното дружество на нашата печатница с френската компания Обертюр Федюсиер вече разполага с лиценз и отпечатва евробанкноти за нуждите на централните банки в еврозоната.

В процес на цялостно обновяване сме на нашия автопарк от бронирани и охранителни превозни средства, както и на одобряване на новите транспортни схеми и охранителни системи. За да ви дам най-обща идея за мащаба на операцията, ще посоча, че общото количество банкноти и монети само в процеса на обмяната възлиза на около 12 300 тона или от гледна точка на транспортирането – на капацитета на около 620 тира.

През последната година работим активно за създаване на капацитет за провеждане на активна парична политика, нещо, което БНБ не е правила през последния четвърт век. Необходимата за това организационна структура ще бъде оперативна до края на юни.

Създали сме необходимата организация за ръководство и контрол на цялостния процес на подготовка. Два пъти месечно УС разглежда четири доклада съответно на тримата подуправители и главния секретар за постигнатия напредък, потенциалните проблеми и мерките за тяхното преодоляване.

Следим отблизо подготовката на търговските банки, която също така се развива по план, и реагираме при необходимост.

С това непълно изброяване искам да подчертая, че БНБ и банковият сектор ще бъдат напълно готови в рамките на настоящата година за въвеждането на еврото в страната.

Това достатъчно ли е в чисто технически, логистичен план? Отговорът е не. Има редица, преди всичко информационни и счетоводни системи, под контрола на изпълнителната власт и общините, които трябва да се адаптират за работа в условията на еврозоната. Те са идентифицирани, но все още предстои значителна работа, за да бъдат напълно готови.

Освен това има четири групи от условия в компетенциите на изпълнителната власт, които трябва бъдат изпълнени преди присъединяването към еврозоната, включително по отношение на небанковия финансов сектор, несъстоятелността, държавните предприятия и мерките срещу изпирането на пари. Аз оценявам високо намерението на служебното правителство да продължи работата по тези теми.

Какво е необходимо да направим, за да финализираме успешно процеса на присъединяване?

Преди всичко друго, ние се нуждаем от ясно установена, устойчива, проевропейска политическа конструкция. Това е нещо, което липсваше след присъединяването ни към Европейския валутен механизъм и Банковия съюз.

На по-ранния етап на политическата криза изпълнителната власт демонстрираше колеблива позиция по отношение на еврозоната. Например, отне близо една година на правителството да приеме плана, изготвен и одобрен от Координационния съвет за въвеждане на еврото, като шест министри гласуваха против, а един се въздържа, включително министри с ключово значение за процеса. За разлика от по-ранния период, последното правителство стъпи на ясно изразена проевропейска платформа, но както показа развитието на събитията, се оказа крайно неустойчиво. Оставям без коментар и факта, че след приемането ни в Банковия съюз и Валутния механизъм, ние сме имали петима различни министри на финансите.

При установяването на устойчива проевропейска политическа конструкция се очаква да постигнем няколко цели.

Първо, възстановяването на политическите контакти по темата на най-високо равнище, тъй като не трябва да забравяме, че в крайна сметка става въпрос за политически процес и политическо решение. За съжаление, през последните години контактите по тази тема бяха по-скоро протоколни, а не съдържателни.

Второ, връщане на пътя на фискалната консолидация, който е важен не само за процеса на присъединяване, но е и в основата на най-важните ни сравнителни предимства в икономически и финансов план. Подобно развитие е и от огромно значение за БНБ, поради необходимостта от хармонизиране на паричните и фискалните условия в страната.

Трето, приемане възможно най-бързо на Закона за въвеждане на еврото, който ще даде ясни индикации, но и законови гаранции за бизнеса и домакинствата, за това, което предстои.

Четвърто, ускоряване на работата по оставащите условия и техническа подготовка. Тук имам предвид преди всичко въпросите от компетентност на правителството, тъй като, както посочих, БНБ и банковият сектор работят по план и ще бъдат напълно готови преди края на настоящата година.

Ако този сценарий се материализира възможно най-скоро след предстоящите избори, шансовете да се присъединим към еврозоната през 2025 година остават силни и напълно реалистични.

В заключение нека да обобщя това, което казах.

В резултат на политическата криза през последните години ние загубихме както инициативата, така и лидерството в процеса на присъединяване към еврозоната. Независимо от това, нашата готовност от гледна точка на условия за присъединяване, законодателна и техническа рамка остава висока. За да финализираме успешно процеса през 2025 г., се нуждаем и от устойчива проевропейска политическа конструкция.