"Духовете се подготвяха за промяна", отбеляза пред БНР д-р Петър Берон по повод годишнината от 10 ноември 89-та.
Той е един от най-видните съвременни учени, наследник и съименник на автора на Рибния буквар, но и един от основателите на "Екогласност" и Съюза на демократичните сили (СДС), участник в Националната кръгла маса, положил подписа си на новата ни Конституция.
"Ние от "Екогласност" събирахме подписи в градинката пред "Кристал", спомня си д-р Берон.
"Събрахме подписите, но трябваше и да ги внесем в парламента. Това не се беше случвало досега. Отидох до кметството и заявих, че на следващия ден под прозорците им ще мине манифестация, и трябва да се осигури охрана, за да се избегнат размирици. Кметът беше потресен, но организира отрядници, на които закачиха червени ленти, а ние сложихме на нашите – сини. Оттам синият цвят по-късно стана символ на СДС. На 3 ноември потеглихме с около 3000 куражлии към парламента. Когато стигнахме до площад "Ал. Невски", точно в 17 ч., забиха камбаните. Хората се разплакаха и казваха: "Свърши се!".
"Скоро обаче разбрахме, че преобразуването на властта не е лесна работа. Комунистите държаха в ръцете си парите, войската, милицията и тайните служби, а народът нямаше нищо, но не искаше стария режим", спомня си Петър Берон и допълва, че за да се избегнат кръвопролития, се сформира Национална кръгла маса, на която основните политически сили – СДС и БКП – договарят и подписват редица споразумения, които гарантират мирното развитие на прехода. Свиква се и Велико народно събрание за изработването на Конституцията:
"Великото народно събрание беше наистина представителна извадка на обществото – там бяха затворниците и техните палачи, най-добрите писатели и музиканти – като Валери Петров, Кирил Маричков и др. Съставихме една европейска конституция. Нейната първа част е взета от Хартата на основните права на ЕС – свобода на словото, печата, пътуванията и т.н. Искаше ми се да вкараме и закон за задължението на гражданите към страната, но не се съгласиха, а всеки един от нас е длъжен да прави усилия, за да може страната ни да просперира."
Според д-р Петър Берон, за да излезем от политическата криза днес ни е нужна национална доктрина и усещане за национално достойнство.
Това е и причината много качествени, млади хора да напуснат страната ни. "А каква е ползата от демокрацията ни без българи?" – пита той . По думите му, за разлика от онова време, сега няма "революционна обстановка", а в Народното събрание са се настанили тарикати от много ниско качество.
Хората виждат всичко това и по тази причина не гласуват, категоричен е д-р Берон.
"Доверието в народното събрание е 6%, а те решават съдбите ни…Трябва да сме част от ЕС, но да имаме достойно държание, а не да изпълняваме това, което казват началниците – посочва още д-р Берон. – Да стоим стабилно и да показваме своето виждане, да разработваме наши проекти и да усвояваме средствата за тях. Сега не ни дават пари, защото ни нямат доверие, а не защото не изпълняваме заръките им", отбелязва ученият и изтъква, че просешкото поведение не ни приляга:
Как свободното слово остана несбъдната мечта за българската демокрация
"Къде се намираме днес? Намираме се там, където сме се намирали цели 13 века. Нашата държава е единствената в Европа, която си е запазила името през цялото това време. Делим се на русофили и хора със западни убеждения, а сме един народ – дишаме един въздух. Трябва да си помагаме и да се грижим за страната ни! Ще бъде жалко да изчезне държавата ни, заради немарливост и угодничество. Имаме прекрасна природа – в най-благодатната част от умерения пояс – плодородна земя, планини, море, реки, и работливи хора. Ние сме народ с достойнство, история, традиции и географско положение, което е стратегически важно – това са козове, с които можем да търгуваме, но е необходимо и да се научим да отказваме", завърши д-р Берон.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 добре
Коментиран от #13
06:58 10.11.2024
2 Кабакрадев
06:59 10.11.2024
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Тарикати ?
07:02 10.11.2024
6 дядото
07:03 10.11.2024
7 шокочоко
Коментиран от #10
07:03 10.11.2024
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Тони Минев
07:10 10.11.2024
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 жикйа
07:25 10.11.2024
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 12345
До коментар #1 от "добре":
Боко и шиши са най-крупните търговци на добитък в Европа.Българи съгласни ли сте да живееме в тяхният обор ?
07:28 10.11.2024
14 ИванКайман
07:29 10.11.2024
15 АГАТа Кристи
До коментар #3 от "Последния Софиянец":
Еле па комунистическата, именовала се бсп07:51 10.11.2024
16 Препатил
07:52 10.11.2024
17 да де
Коментиран от #41
07:52 10.11.2024
18 име
07:58 10.11.2024
19 Александър Лилов
„Наивно е да се смята, че както в България, така и в другите европейски социалистически страни можеше в условията на Варшавския договор и СИВ да се предприемат сериозни политически промени без консултации с Москва, още по-малко – против Москва. Несериозно е да се отричат консултациите с Москва, активността на съветския посланик в подготовката на 10 ноември 1989 – неговите неколкократни срещи с Живков”.
Тогавашният съветски посланик в България Виктор Шарапов по-късно ще потвърди ролята на Москва:
„СССР действително изигра определена роля в събитията от 1989… Тогава Съветският съюз само даде пример за демократично преустройство… Ние приехме с удовлетворение промените”.
08:25 10.11.2024
20 Тодор Живков - откровения
Същия ден е проведена и нова среща със съветския посланик. „На 8 ноември не го видях, но знам, че през този ден е имал още една, четвърта среща с Шарапов”, казва началникът на Пето управление на ДС (УБО) ген. Георги Милушев. Потвърждава я Живковият помощник Костадин Чакъров:
„След обяд в 15.30 часа позвъниха от протокола на съветското посолство и поискаха среща на съветския посланик Шарапов с Тодор Живков. Бях на телефона в кабинета. Съобщението беше прието. След малко в 16 часа се обади Живков и както беше обичайно, запита: „Какво има?” Съобщено му беше, че съветския посланик иска среща. Той каза кратко: „Да дойде в 17 часа в Банкя!”
По-късно Живков ще натърти за съветския натиск над него, без да си спомня, че Москва е влязла в обичайната си роля, която тя играе от 9 септември 1944 г. насетне и я превръща в задължителен елемент на контрол върху висшето ръководство на БКП, чрез който и самият Живков накрая няма да може как да не се съобрази. Ето как в неговия случай обяснява напрегната ситуация:
08:26 10.11.2024
21 Лудия
08:26 10.11.2024
22 Тодор Живков - откровения (п)
Същия ден е проведена и нова среща със съветския посланик. „На 8 ноември не го видях, но знам, че през този ден е имал още една, четвърта среща с Шарапов”, казва началникът на Пето управление на ДС (УБО) ген. Георги Милушев. Потвърждава я Живковият помощник Костадин Чакъров:
„След обяд в 15.30 часа позвъниха от протокола на съветското посолство и поискаха среща на съветския посланик Шарапов с Тодор Живков. Бях на телефона в кабинета. Съобщението беше прието. След малко в 16 часа се обади Живков и както беше обичайно, запита: „Какво има?” Съобщено му беше, че съветския посланик иска среща. Той каза кратко: „Да дойде в 17 часа в Банкя!”
По-късно Живков ще натърти за съветския натиск над него, без да си спомня, че Москва е влязла в обичайната си роля, която тя играе от 9 септември 1944 г. насетне и я превръща в задължителен елемент на контрол върху висшето ръководство на БКП, чрез който и самият Живков накрая няма да може как да не се съобрази. Ето как в неговия случай обяснява напрегната ситуация:
08:26 10.11.2024
23 Тодор Живков - откровения (п)
Настъпва и 9 ноември 1989 г. Сутринта Тодор Живков се среща с Александър Фол, министър на науката и културата, с вицепремиера Григор Стоичков. После с „постоянното присъствие” в ловната му дружинка – Георги Джагаров, Ангел Балевски и Панталей Зарев. Следобед провежда нова среща с Йордан Йотов. След него при Живков влизат пак Добри Джуров и Димитър Станишев. Може би за последни увещания.
От 17 часа започва заседанието на Политбюро, на което той трябва да си подаде оставката.
Същия ден ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров се обажда на началника на УБО ген. Георги Милушев и го моли следобед да го посети в кабинета му. На срещата споменава, че заседанието на Политбюро същия ден е извънредно важно. Милушев е изненадан – не знае, че има такова заседание. „Казах на Фьодоров, че за това заседание на Политбюро чувам от него. „Не може да не знаеш – не ми повярва той. – Има заседание и е много важно как ще приключи“.
На самото заседание Живков си подава оставката. Изненаданите са само двама от Политбюро – Милко Балев и Димитър Стоянов. И двамата сред най-близките – Балев, бивш дългогодишен началник на кабинета му, а Стоянов най-послушният и дългогодишен министър на вътрешните работи.
08:28 10.11.2024
24 Тодор Живков - откровения (п)
„Издигната кандидатура на Петър Младенов в Политбюро явно се посрещна с колебание от страна на някои присъстващи. Реших да не заигравам и да не се възползвам от създалата се ситуация. Взех отново думата и изложих становището, че ще бъде правилно всички да се обединим около кандидатурата на Петър Младенов.
След заседанието по предложение на Петър Младенов Политбюро реши да ми възложи да поканя съветския посланик и лично да го уведомя за взетото решение. Аз изпълних това поръчение. Срещнах се с Шарапов, който ми каза, че ще уведоми Москва.
Ето това е „превратът” и „безкръвната революция”, с която бил свален Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.!”
08:28 10.11.2024
25 какво празнуваме
08:30 10.11.2024
26 нннн
08:33 10.11.2024
27 Аааа, я виж!
08:39 10.11.2024
28 Дали Фашисткото отношение
Коментиран от #30
08:39 10.11.2024
29 Тодор Живков - признания
„Чувствам известна вина, че се стигна до това кризисно състояние в нашата икономика.
Генезисът на марксизма-ленинизма е казал ясно и категорично, че социализмът е посткапитализъм, след капитализма, а не преди него. Никой не може да ме убеди, че може да се изгради социализъм с буржоазно-помешчишка Русия.
Аз се учудвам за тези 10 млрд. долара задължения. Учудвам се, че с такива бързи темпове са се увеличили задълженията и ни мога да си представя как ще се излезе от кризата. Вината не е на Тодор Живков.
Моята вина се състои само в това, че всичко това, което Горбачов сочи като слабости в икономиката и всички сфери у нас и във всички социалистически страни в една или друга степен. Аз нося вина за това. Но не мога нося отговорност за това, което дадени хора, на които съм гласувал доверие, не са го оправдали.”
И ще добави нещо, което няма да намери смелост да каже пред българското общество:
„Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма е гарантирана.”
08:41 10.11.2024
30 напротив
До коментар #28 от "Дали Фашисткото отношение":
Показва, че в България все още не е настъпил Прехода към демокрация.08:42 10.11.2024
31 Еха
08:47 10.11.2024
32 Денят преди "революцията"
Настъпва и 9 ноември 1989 г. Сутринта Тодор Живков се среща с Александър Фол, министър на науката и културата, с вицепремиера Григор Стоичков. После с „постоянното присъствие” в ловната му дружинка – Георги Джагаров, Ангел Балевски и Панталей Зарев. Следобед провежда нова среща с Йордан Йотов. След него при Живков влизат пак Добри Джуров и Димитър Станишев. Може би за последни увещания.
От 17 часа започва заседанието на Политбюро, на което той трябва да си подаде оставката.
Същия ден ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров се обажда на началника на УБО ген. Георги Милушев и го моли следобед да го посети в кабинета му. На срещата споменава, че заседанието на Политбюро същия ден е извънредно важно. Милушев е изненадан – не знае, че има такова заседание. „Казах на Фьодоров, че за това заседание на Политбюро чувам от него. „Не може да не знаеш – не ми повярва той. – Има заседание и е много важно как ще приключи“.
На самото заседание Живков си подава оставката. Изненаданите са само двама от Политбюро – Милко Балев и Димитър Стоянов. И двамата сред най-близките – Балев, бивш дългогодишен началник на кабинета му, а Стоянов най-послушният и дългогодишен министър на вътрешните работи.
08:47 10.11.2024
33 Денят преди "революцията" (п)
„Издигната кандидатура на Петър Младенов в Политбюро явно се посрещна с колебание от страна на някои присъстващи. Реших да не заигравам и да не се възползвам от създалата се ситуация. Взех отново думата и изложих становището, че ще бъде правилно всички да се обединим около кандидатурата на Петър Младенов.
След заседанието по предложение на Петър Младенов Политбюро реши да ми възложи да поканя съветския посланик и лично да го уведомя за взетото решение. Аз изпълних това поръчение. Срещнах се с Шарапов, който ми каза, че ще уведоми Москва.
Ето това е „превратът” и „безкръвната революция”, с която бил свален Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.!”
08:48 10.11.2024
34 Денят преди "революцията" (п)
След прехвърлянето на „рубежа”, зад който вече бившият първи партиен и държавен ръководител е оставил 33 години власт, Присъстващите остават кратко в неформална обстановка. „След заседанието Тодор Живков се оттегли в кабинета си и при него отидоха Петър Младенов, Добри Джуров, Георги Атанасов, Андрей Луканов и други. Тодор Живков поръча коняк и вино. Петър Младенов пожела уиски. Останалите с спряха на вино с луканка”, спомя си началника на УБО ген. Георги Милушев.
Същият ден, в който Тодор Живков е принуден и подава оставка, в Източна Европа става едно друго събитие, което ще се ознаменува края на разпадащата се комунистическа система – падането на Берлинската стена. Под все по-голямото обществено недоволство а 9 ноември 1989 г. министър-председател на Източна Германия Гюнгер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от ГДР. Събралите се хиляди източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва разрушаването на най-уродливия символ на комунистическия стой.
След края на заседанието на Политбюро новият генерален секретар на БКП Петър Младенов се обажда на началника на УБО и го извиква при себе си. По пътя ген. Милушев се обажда на члена на Политбюро и секретар на ЦК по „организационните въпроси“ Димитър Стоянов, който му казва: „Върви, върви. Младенов ти става началник. Изпълнявай това, което ти нарежда“.
08:48 10.11.2024
35 Денят преди "революцията" (п)
Докато новият генерален секретар разговаря с началника на УБО при тях влиза съветския посланик. Милушев си спомня:
„В това време влезе Виктор Шарапов. Понечих да си тръгна, но ме задържаха. Посланикът съобщи, че вече е разговарял с Москва – оттам приветствали решението за издигане на кандидатурата на Петър Младенов, когото познавали като добър и верен приятел на Съветския съюз“.
08:49 10.11.2024
36 Уродливият наш преход
Коментиран от #38
09:32 10.11.2024
37 дядо поп
09:38 10.11.2024
38 е ми
До коментар #36 от "Уродливият наш преход":
Няма нито едно неопровержимо доказателство, че в България изобщо е настъпил прехода към демокрация. Известно е и че за 8 месеца Андрей Луканов раздава над 2 милиарда долара в куфарчета на бъдещите комунистически олигарси, които по някаква случайност се оказват доверени на Партията люде. Такива ми ти работи.Коментиран от #39
09:50 10.11.2024
39 Леля Гошо
До коментар #38 от "е ми":
Преди 10 ноември цяла прослойка се кълнеше в идеите на комунизма. Как пък никой от тях не излезе да брани тези идеи, а бързо-бързо от червени станаха сини. Дали вярата им е била в идеалите или в келепира, Алеко е дал отговор, който е валиден и днес10:06 10.11.2024
40 Вълканов
10:17 10.11.2024
41 М3 голд
До коментар #17 от "да де":
Крадени капитали от Берон? Вярваш ли си или по инерция? А се огледай. Кой знаеш да са крадците на прехода? Кои виждаш? А знаеш ли кои не виждаш? А за задкулисието чувал ли си? А каква е тяхната роля, само да съветват, да препоръчват или да командват крупните крадци? А къде го слагаш Петър Берон в тая мрежа? Според мен грешиш. И понеже си анонимен плещиш глупости.10:27 10.11.2024
42 Този коментар е премахнат от модератор.
43 Фактъ
10:39 10.11.2024
44 Казуар
13:35 10.11.2024