„Възраждане“ отново настоява за закон за чуждестранните агенти

„Възраждане“ отново настоява Народното събрание да разгледа проектозакона за регистрация на чуждестранните агенти.

Законопроектът, който цели да осигури прозрачност и контрол върху чуждестранното финансиране на организации, развиващи обществена и политическа дейност, продължава да предизвиква поляризирани реакции в обществото. Според инициаторите, законът е наложителен, за да гарантира независимостта на националните интереси и да предотврати външна намеса във вътрешните дела на страната.

Проектът предвижда създаването на публичен регистър на чуждестранните агенти, администриран от Министерството на правосъдието. Организации и физически лица, които получават пряко или косвено финансиране от чуждестранни източници, ще бъдат задължени да декларират това в срок от 15 дни след получаването на средствата. Законът изключва дейности, финансирани от Европейския съюз, и такива в областта на здравеопазването, спорта, религиозните дейности и търговията.

„Прозрачността е основен принцип на демокрацията. С този законопроект искаме да гарантираме, че обществото ще бъде информирано за източниците на влияние върху ключови социални и политически процеси.“, заявиха от политическата организация.

Законът предвижда да има публичен регистър - всяка организация, финансирана с над 1000 лв. от чуждестранни източници, ще бъде вписвана в регистъра като „чуждестранен агент“. Също така се забранява участие в образователни институции, обекти на Министерството на отбраната и други стратегически структури, както и в политически дейности, предизборна агитация и лобиране. Организациите ще трябва да посочват статута си на „чуждестранен агент“ във всички свои публикации, електронни материали и други видове медийна продукция и чуждестранните агенти ще подлежат на ежегоден финансов одит, резултатите от който ще бъдат публично достъпни.

Мотивите на „Възраждане“ за внасянето на закона подчертават необходимостта от защита на българския суверенитет. „Финансирането на обществена и политическа дейност от чуждестранни източници често се използва за прокарване на чужди интереси, които не винаги съвпадат с националните. Затова е от изключителна важност да знаем кой стои зад подобни инициативи и какви са техните цели“, коментираха още от политическата организация.

Въпреки че проектът цели да създаде прозрачност, критиците го определят като твърде рестриктивен. Някои организации изразиха притеснение, че законът може да доведе до ограничаване на гражданските свободи и свобода на изразяване.

От „Възраждане“ обаче подчертават, че законът не е насочен към ограничаване на дейността на неправителствените организации, а единствено към разкриване на техните източници на финансиране и влияние.

Политическата организация настоява за бързо разглеждане на закона в Народното събрание, като изразява готовност за дискусии и промени, които да го направят още по-ефективен. Ако бъде приет, законът ще даде на българското общество по-голяма увереност, че националният интерес остава неприкосновен.