Запрянов: Необходима е регионална стратегия за сигурността в Черноморския регион

„Ние осъзнаваме значението на Черноморския регион за европейската и евроатлантическата архитектура на сигурност. Нестабилният Черноморски регион пряко заплашва мира и просперитета на Северноатлантическата общност. Правилният подход към стратегическата ситуация, основан на анализ на рисковете и начините за справянето с тях, ще ни помогне да генерираме и възстановим сигурността и стабилността в региона.“ Това каза министърът на отбраната Атанас Запрянов днес, 23 май, в своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион“, който се провежда в Букурещ, Румъния.

Министър Запрянов акцентира на геостратегическото значение на Черноморския регион за сигурността на Европа и Азия. Сред рисковете, които оказват влияние за нестабилността, той открои продължаващата руска война срещу Украйна, крехкостта на демократичните системи, неравномерното икономическо развитие, енергийната зависимост и др.

„Трябва да сме готови да се справим с дълготрайна нестабилност в Черно море, където Русия представлява пряка заплаха за всяка черноморска държава и евроатлантическата зона като цяло. Спешно е необходима регионална стратегия за справяне с тази реалност, в която основният фокус трябва да бъде насочен към евроатлантическата архитектура на сигурност и България ще участва активно в превръщането на такава стратегия в реалност“, категоричен беше министърът на отбраната. Той отбеляза, че в контекста на колективния отговор на влошената среда за сигурност нашата страна активно подкрепя укрепването на възпирането и отбраната на източния фланг на НАТО.

Във връзка с инициативата за военна мобилност министър Атанас Запрянов изтъкна стратегическото значение на изграждането на Паневропейския коридор VIII, свързващ Италия, Албания, Северна Македония, България и Румъния, както и на третия мост над река Дунав, свързващ Русе и Гюргево като част от новия приоритетен коридор Балтийско море - Черно море - Егейско море и на коридора между Гърция, България, Румъния и Турция. Тези проекти ще допринесат не само за укрепването на възпирането и отбраната на източния фланг на НАТО, но и за икономическото развитие на Черноморския регион.

„Убеден съм, че за трансатлантическата общност и черноморските държави желаното крайно състояние е ясно - стабилен регион, интегриран в евроатлантическата общност, в който се зачита суверенитетът на всяка държава от региона, развива се международната търговия и се засилва политическата стабилност. Постигането на тази цел изисква лидерство, сътрудничество, инвестиции и постоянство. Със сигурност всички тези начинания ще бъдат допълнени от трудни решения, адекватни действия и известна доза смелост“, каза в заключение министърът на отбраната.

В дискусията за сигурността в Черноморския регион министър Атанас Запрянов участва заедно с министъра на националната отбраната на Румъния Анжел Тълвар, министъра на отбраната на Молдова Анатолие Носати и заместник-министъра на отбраната на Турция Шуай Алпай. Те подчертаха важността на Черноморския регион за сигурността не само на държавите, граничещи с Черно море, но и за страните от региона и за Европа. Участниците в дискусията дадоха висока оценка за своевременното реализиране на инициативата за създаването на Противоминната група в Черно море и на работата на групата.

След участието си във форума министърът на отбраната Атанас Запрянов проведе двустранна среща със своя румънски колега Анжел Тълвар в Министерството на националната отбрана на Румъния. Министрите на отбраната на България и Румъния отбелязаха напредъка, постигнат в областта на двустранното военно сътрудничество след посещението на Анжел Тълвар в София през април тази година. Основни теми по време на разговорите бяха съвместните усилия на двете страни в рамките на НАТО и ЕС по отношение на военната мобилност. Беше подчертана важността на новите инициативи на Европейския съюз за развитието на военните способности на двете страни по Плана за превъоръжаването на Европа. И двамата министри се обединиха около идеята, че за разрешаване на сложните въпроси на сигурността, свързани с развитието на инфраструктурата, е необходимо прилагането на подход, който да ангажира всички заинтересовани държавни институции.