Мариан Бачев: Набираме предложения за Националния културен календар за 2026 г.

Министерство на културата обявява конкурс за набиране на предложения за национални прояви и чествания на събития и бележити дейци в областта на културата, които да бъдат включени в Националния културен календар за 2026 г. Публичната покана е публикувана в сайта на ведомството днес, а срокът за кандидатстване е в рамките на 40 дни. Това съобщи министърът на културата Мариан Бачев, който бе изслушан по актуални въпроси от народните представители в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, предаде БТА.

По думите му Националният културен календар не е бил поставян на публично обсъждане и кандидатстване от своето създаване през 1999 г.

Бачев разказа за обявяването на конкурса в отговор на въпрос от страна на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно програма „Читалища“. Тя припомни, че темата е коментирана в рамките на обсъжданията на бюджета за 2025 г. „Тогава имахме разбирането и от страна на членовете на комисията, и, разбира се, от страна на Министерство на културата, че ще се търси възможност в рамките на годината, за да може да се разработи програмата и евентуално да се осигурят средства“, каза Бояджиева.

Културният министър посочи, че се работи по няколко линии, включително по тази програма. „Имаме идея, която съвсем скоро ще влезе в реализация – за този тип помощ, свързана с озвучаване и осветление на отделните читалища“, каза той. Бачев отбеляза, че читалищата са основните средища за култура и културни събития в малките населени места. Допълни, че предстои да се отворят програми за любителско творчество в националния фонд „Култура“, както и че читалищата могат да кандидатстват в обявения конкурс за Националния културен календар.

По отношение на друг въпрос от Бояджиева – за възстановяването на опожарената сграда на Професионалната гимназия по приложни изкуства в Трявна, заместник-министърът на културата Георги Султанов посочи, че до този момент е изграден т.нар. „временен покрив“. "В процес е обществена поръчка, направени са вече всички изчисления какви средства са необходими за ремонта, проектирането е приключило, имаме пълното съдействие на Община Трявна и на всички ведомства", допълни той.

„Понеже този проблем наистина стана национален – финансиране има. Имаше обаче малко прибързани действия, които забавят процеса. Така че сега обществената поръчка ще се състои по закон и да се надяваме, че там няма да има някой, който да реши заради лични интереси да я бави с обжалване“, каза председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Тошко Йорданов (Има такъв народ).

Ангел Янчев („Възраждане“) постави въпрос, зададен писмено към министерството от народния представител от Ямбол Никола Димитров. „Става дума за мемориала с имената на загиналите български опълченци и руски войници и паметника на руските освободители край Ямбол, построен през 1987 г. по повод 110 години от Освобождението на България“, обясни той. По думите му проверка, осъществена от него и от Димитров, показва, че според областната администрация мемориалът не е държавна собственост, както и че не е собственост на Община Ямбол. Въпросът на Янчев бе насочен към установяване собствеността на мемориала.

Според доц. Тодор Чобанов – заместник-министър на културата, този паметник попада в приложното поле на Закона за военните паметници. Той цитира разпоредбите, според които, ако паметникът няма статут, той следва да е публично общинска собственост.

Доц. Чобанов отговори и на друг, отправен от Янчев въпрос, свързан с цифровизацията на експонатите на българските музеи и публикуването им в единен интернет портал или регистър. За тази дейност са предвидени средства и в националния План за възстановяване и устойчивост, отбеляза Ангел Янчев.

Заместник-министърът на културата обясни, че по проекта е натрупано забавяне от порядъка на година и половина. "Това доведе до взимане на решение от страна на Европейската комисия за редукция на бюджета на проекта", посочи Тодор Чобанов. Той съобщи, че е създадена националната инфраструктура за този единен портал. „Ще видим с оставащите средства какво ще можем да изпълним, но ви уверявам, че въпреки това, със скромните възможности на националния бюджет, които понастоящем са налични и с търсене на нови средства, ние ще продължим да работим системно за дигитализация на целия музеен фонд“, допълни Чобанов.

Хюсеин Хафъзов („ДПС – Ново начало“) поиска актуална информация от началото на министерския мандат на Мариан Бачев колко служители на Министерството на културата са били уволнени, колко са напуснали по свое желание и колко са новоназначени. Културният министър отбеляза, че не може да даде тази „твърде специфична информация“ и ще отговори на въпроса в писмен вид в рамките на три работни дни.

Кирил Веселински от МЕЧ попита министъра дали е намерил обяснение на въпроса как е възможно да няма пари за култура, но в същото време да има милиони за източване на финансови средства, както и дали напускането на Калин Вельов от поста заместник-министър на културата е свързано с „театралната афера с източването на милиони левове от Министерството на културата“.

Мариан Бачев отбеляза, че освобождаването и назначаването на заместник-министри става от министър-председателя. „Господин Калин Вельов беше част от предишния екип, на господин Димитър Главчев, както и предишните други двама заместник-министри“, каза той. Относно въпроса за свързаността на Вельов с театралната афера министърът отбеляза, че ведомството не е разследващ орган.

„Правя всичко възможно да изчистя името на сектора, защото смятам, че е единичен случай, макар и голям, макар и с внушителни размери по отношение на културния сектор. Но това са два или три единични случая, наистина“, посочи Бачев. Той допълни, че се надява резултатите от разследванията да излязат възможно най-скоро и тези, които са пряко виновни за тези случаи, да поемат отговорността си.

Културният министър каза още, че няма информация към настоящия момент служители, които са замесени с аферата, да работят във ведомството.

„Калин Вельов никога не е отговарял за театрите като заместник-министър. Като заместник-министър отговаряше Илко Ганев“, каза по време на заседанието Тома Биков от ГЕРБ-СДС.

Костадин Хаджийски от „Величие“ попита културния министър дали ще децентрализира сценичните изкуства. „Пряко съм запознат със Смолянския театър и искам да ви кажа, че ако държавата спре да финансира театъра, ако го остави сам да се издържа, на следващия ден трупата там е приключила. И не само Смолянският театър е така, много от малките театри са така“, каза той.

"Никога не е обсъждан подобен казус Смолянският театър, или който и да е театър, да преминава към извънбюджетната сфера на Министерство на културата, поне в моя мандат", посочи Мариан Бачев.

Манол Пейков от Продължаваме промяната - Демократична България коментира, че финансирането на фестивалите през тази година се е забавило по ред причини. „Над 200 фестивала има в България, има бюджет, който сме отпуснали ние в националния бюджет, който закъсня тази година“, каза той. Според него „притеснително малко пари“ – под половината от исканото, са били дадени на голяма част от фестивалите, провеждани в началото на годината. Пейков зададе въпрос дали се планира сесия за фестивалите, дали има пари в бюджета или ще се искат с постановление.

"Да, предстоят сесии, не – все още няма достатъчно средства за всички фестивали, които през годините са били подкрепяни, но предстои разговор в Министерство на финансите и съответно с премиера Росен Желязков за постановление на Министерски съвет, с което да бъдат отпуснати допълнително средства", обясни Мариан Бачев.

След като изслушаха културния министър по актуални въпроси, народните представители от Комисията по културата и медиите приеха процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии (СЕМ). Трябва да стартираме процедура за избор на нов член, каза председателят на комисията Тошко Йорданов. Той съобщи, че мандатът на Галина Георгиева – член на регулатора, избран от Народното събрание, изтича през месец юли."