Кристалина Георгиева за приемането на еврото: Това значи повече пари в България, повече работни места и по-ниски лихви

Бойко Василев: Светът е нов, светът е доста различен и е доста опасен. И точно в този момент, България е на прага на еврозоната, трябва ли да се правят резки ходове точно в този момент?

Кристалина Георгиева: Светът се променя и една от промените е, че САЩ се оттеглят от традиционната лидерска роля. Това създава вакуум и създава място за Европа – да бъде по-привлекателна и за инвестиции, и за ролята си в световната икономика. За еврозоната това е възможност еврото да увеличи своето присъствие във финансовите пазари. Отлична възможност за България да бъде част от еврозоната точно в този момент. И нека да кажем на нашите хора, ние сме де факто в еврозоната още от преди еврозоната да съществува. С приемането на валутния борд българският лев се закачи тогава за германската марка 1999 г., когато се създаде еврото ние де факто с това че имаме валутен борд присъстваме в еврозоната, само че де юре досега не сме част от нея. Защо е важно да сме част от нея? Първо, защото навсякъде по света, в икономиката еврозоната е разпознаваема. Българския лев, ние може много да си го обичаме, но той не е. Ако искаме да имаме висока инвестиционна привлекателност като част от еврозоната - ние може да очакваме нашият инвестиционен рейтинг да отиде нагоре. Това значи повече пари в България, повече работни места, това също значи възможно по-ниски лихви, защото имаме по-висока рейтингова позиция. Второ, когато гледаме напред, ние искаме да сме глас във взимането на решенията, които ни касаят. От 1999 година ние нямаме независима парична политика, нашата парична политика е тази на Централната банка, на Европа. Нека сме на масата, когато се обсъждат решенията за нас. И третото, то не е никак маловажно. Светът е по-рисков, както вие казвате повече сътресения, повече неочаквани събития, когато имаме по-голям буфер, буферът на еврозоната – ние българите сме по-защитени.

- Разбирате ли обаче притесненията на хората? Разбирате ли техните страхове? Защото инстинктът е когато има буря – да се хванеш за своето, да откриеш себе си?

- Аз ги разбирам хората за две неща – първо ги разбирам емоционално. Левът е част от нашата принадлежност като българи и затова преминаването от лева към еврото де факто, т.е де юре, защото де факто ние сме вече там. Това за всички нас, за всички българи и за мен включително, това е емоционален момент, но когато си мислим за това, което сме наследили от дедите си, от които сме наследили България – то е било да гледаме напред! Не назад, да гледаме напред – значи ние българите да сме част от света, с позиция на сила, когато сме част от еврозоната ние сме в по-силна позиция, отколкото когато сме мъничка България сама за себе си. Второто нещо, което разбирам е, че хората ги е страх цените да не отидат нагоре! И искам да им кажа, не се притеснявайте, това което показват другите страни е, че - да има спекулативни опити, но когато държавата е на мястото си и удря през пръстите тези, които се опитват да злоупотребяват с доверието на хората, това е временен момент, той заминава. Идвам от Дубровник, бях в Хърватско преди да дойда в България. Хърватите минаха през нас по този път, тяхната икономика е много по-силна. Като част от еврозоната. За туризма – огромен бум! Цените не са мръднали от това, което са били преди. Имало е опити на лъжливи търговци – хърватската държава е наказвала много строго тези опити. Моето пожелание е българската държава да не пада по-долу от хърватската.

- Но г-жо Георгиева ние бяхме отличниците на МВФ - сега сме единствената страна, която има да влиза в еврозоната, защо обаче хората не са щастливи от прехода?

- Нека да си припомним какъв път сме изминали откакто започна преходът. Стандартът на живота на българите е много по-висок. Ние имаме много по-добри възможности да работим, да живеем, където поискаме в ЕС, да работим, да живеем свободно като част от тази нова България. Защо хората не са доволни, първата причина е обективна. Светът се променя много бързо и това създава много повече страх, много повече желание, ако можем да се върнем в онова спокойно минало, когато животът беше бавен. Втората причина е субективна. Хората винаги искат повече от това, което имат. Това е добре, защото ни води към нови инициативи, но той е източник на това, за което вие говорите, няма пълно задоволство от това, което сме постигнали. И аз да ви кажа се надявам така да си останем, да искаме повече, да работим за него.

- България преди спазваше указанията на МВФ. Сега вие, една българка, която ръководи фонда, давате указания на другите. Как сменихте тази роля?

- Да ви кажа за фонда, за света беше много добре, че именно аз станах шеф по времето, когато станах. Защо – защото аз дойдох с уникалния опит да съм човек от страна с икономика на прехода и да съм била комисар по бедствията, по кризите в ЕС, точно, когато светът го удари ковид. Фондът реагира изключително бързо, ние получихме много добри отзиви, ние наляхме 1 трилион долара в световната икономика, да сложим под под краката на всички държави. Повече от 100 страни получиха финансиране от фонда за стабилизиране и това идва именно, защото аз имам това разбиране за нуждите, които светът тогава имаше. Днес тази роля, която фондът има и която аз имам огромната отговорност да изпълнявам е в един много тревожен свят да държим 191 страни заедно. Да можем да взимаме решения заедно, да гледаме напред в мъглата, която се спусна в този по-непредсказуем свят заедно. И да виждаме по-добре. За мен е много голяма радост, че мога да представлявам България, както знаете от предишните ми длъжности, аз никога не пропускам възможността да кажа – аз съм българка!

- Как митата на американския президент Доналд Тръмп променят световната търговия и световния бизнес-климат?

- Тези мита създадоха много голяма неизвестност в свят, в който така или иначе имаше несигурност. Те доведоха до забавяне на световния растеж, който и без това не беше особено бърз. Ние коригирахме нашата прогноза за растежа на тази година надолу с половин процент от 3,3% свалихме на 2,8. Универсално, навсякъде в Европа, в Америка, в Азия. Намалихме прогнозите за тази година. Но най-същественото въздействие на това решение е, че ние сега сме в период на преход от една система, която знаем, тази която се градеше от края на Втората световна война към нова система, която още не знаем каква ще бъде. Ние знаем, че ще има много повече двустранни, многостранни търговски споразумения. Вместо глобално решение. Ние знаем, че ще има повече промени, които не идват само от САЩ, но и от други страни. Какво не знаем? Не знаем къде точно ще се установят САЩ след преговорите с другите страни. Към днешна дата ние изчисляваме ефективните мита, които налагат САЩ средно на света на 14%. Да си спомним преди да започне тази промяна, бяха 2,7 на 100. Значи почти 5 пъти увеличение на американските мита. Дали ще бъде 14% или повече, или по-малко. Ние днес не знаем и не знаем различните страни и региони – къде точно ще бъдат в тази таблица. Това създава несигурност. Инвеститорите не знаят дали да инвестират – потребителите не знаят как да си планират потреблението. Второто нещо, което не знаем, и то е даже по съществено, е какво ще направи останалият свят? Дали останалият свят ще каже, ние искаме като американците да вдигаме мита или той ще каже, не, ние всъщност искаме да запазим режим на търговия и даже митата, които имаме - искаме да ги свалим. Да си спомним, че преди да тръгнат американците по този път – те имаха ниски стабилни мита в продължение на десетилетия. Останалият свят имаше много по-високи мита, сваляше ги надолу, но последното десетилетие, това сваляне – спря. Т. е. тази разлика обективно провокира американците да кажат – чакайте, защо ние ще бъдем отговорни с ниски мита, когато останалите не го правят. И когато мине да кажем година, две, три – и ние видим къде сме, тогава надявам се, ще има повече сигурност и ще има работещ механизъм на търговия, който ще позволи на световната икономика да върви нагоре. Да оставим обаче митата настрана – на американците. Искам да кажа на европейците следното, ние направихме анализ на регулативните пречки, които съществуват в ЕС, в резултат на различните изисквания в различните 27 страни. Изчислихме каква е цената на тези пречки, ако я транслираме в мита, вътрешните мита в ЕС – да ги наречем мита са за стоки и са 44%. За услуги са 110%. Европа трябва да има добра сделка с Америка. Но Европа трябва да свали преди всичко регулативното бреме, която тя самата е създала за себе си. Второто нещо, която искам да кажа, е, че най-важната тема за света, най- важната за всички нас е как да вдигаме производителността на труда. Как да докараме по-висок растеж? Защото днес растежът на световната икономика е нисък, дългът на световната икономика – висок. Ако ние не можем със заеми да го решим този проблем, ние можем да го решим само като постигнем по-висок растеж, повече динамизъм.

- Кой побеждава в търговската война между САЩ и Китай?

- Търговската война до победители няма как да довeде. Защото и едната, и другата страна ще следват своите цели, те се адаптират към резултата от преговорите. Как се адаптират? Китайците се стараят да изместят своята търговия към други страни. И много важно за Китай - те най-сетне осъзнават, че трябва да увеличат вътрешното потребление. Китайската икономика е много по-голяма днес, отколкото беше преди 10 години. Тя не може да продължи да расте само въз основа на износ към другите страни. Защото другите страни казват - ние също искаме да развиваме своите икономики. Не е само Щатите. САЩ също имат дисбаланс. Те пък потребяват много, внасят много. Те трябва да го решават този дисбаланс с политики вътре в страната, да намаляват дефицита, да намаляват външния дълг, така че да може американската икономика да бъде по-самостоятелна. Така че за мен тази война между САЩ и Китай може би ще доведе до положителни резултати на база на промяна във вътрешната политика, която ще намали нуждата от бъдещи конфронтации между двете страни.

- Кой е виновен за това, че думи като либерален, свободен, глобален станаха неудобни, болезнени теми днес?

- Аз от няколко години насам говоря за това, че ние прекалено дълго време не обръщахме внимание на последиците от глобализацията за хората, които губят от нея. Когато едно цяло градче се изпразни от работни места, защото фабриката, която е била там е заминала някъде другаде, тези хора няма как да са поддръжници на глобализация. Ако не обръщаме внимание на по-справедлив икономически растеж, който основан на това - световната икономика да върви нагоре, но тя не оставя встрани и общности назад. Ако това не го оправим, разбира се, че ще има протести.

- Накрая едно последно изречение - какво разбрахте вие от вашата позиция - кое движи светът - алчността, парите, заговорът на силните и богатите или нещо друго?

- Аз ще ви изненадам може би с моя отговор, но това, което разбрах от моята позиция е, че светът е много устойчив, бизнесът е много устойчив, хората са много устойчиви. Последните 5 години ние минaхме от един шок в друг шок, трети, четвърти. И въпреки това ние не предвиждаме рецесия тази година. Въпреки това стандарта на живот по света се качва нагоре. Имаме невероятни перспективи от технологиите, които могат да направят нашия живот съвсем различен от това, което е. Това, което е било. Тази устойчивост трябва много да я ценим и ако искаме да сме по-силни, по-устойчиви, как го правим - държим се за ръце, вървим заедно.