Около 14 хил. претенции по "Гражданска отговорност" не са уважени от застрахователите всяка година

Задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ (ГО) е от изключително значение за всеки шофьор, тъй като тя трябва обезпечава финансови вреди при произшествия. Потребители обаче все по-често ни сигнализират, че застрахователите не изплащат в пълен размер дължимите обезщетения. В резултат на това те са принудени сами да доплащат за възстановяване на повредените си автомобили, въпреки че нямат вина за причинените щети. Потребителите считат това за несправедливо, защото някой друг е повредил автомобила им, и не трябва финансовата отговорност да се пренася върху невиновния участник в движението по пътищата. Потребителите де факто обедняват, въпреки задължението да се изплати застрахователно обезщетение равно на действително претърпените вреди, пише "Активни потребители".

Според сигналите, застрахователите мотивират по различни начини предоставеното ниско обезщетение, като използват за обосновка методиката на оценка на вреди предвидена в наредба и съгласно техни вътрешни правила и считат, че предоставеното обезщетение е достатъчно. Това поражда нуждата да се направи преглед на практиката, за да се установи какви са правата на потърпевшите според Кодекса за застраховането, как да защитят интересите си в такива случаи и кои са отговорните институции, които осъществяват контрол.

Какво представлява застраховката Гражданска отговорност и защо е задължителна?

Функцията на ЗЗГО е многослойна, но основната ѝ цел е да покрие отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица. ЗЗГО не покрива щетите, причинени на превозното средство на застрахования-увреждащ или на неговото имущество, а се фокусира изключително върху вредите причинени на трети лица. С това се осигурява обществената безопасност и се създава среда, в която всички участници в движението имат сигурност, че в случай на ПТП съществува механизъм за възстановяване на причинените им вреди.

Ето защо, застраховка "Гражданска отговорност“ е задължителна и всеки притежател на автомобил и участник в движението има качеството на потребител на тази услуга. Тук се поражда и нуждата на потребителя да бъде възможно най-информиран за неговите права и как може да ги упражни, за да защити своите интереси.

Правото на обезщетение в пълен размер

Общото правило за обезщетение в случай на застрахователно събитие (ПТП) е, че дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност), (чл. 386, ал. 2 от КЗ).

Терминът "лимит на отговорност" представя максималната застрахователна сума, която застрахователят ще изплати в случай на застрахователно събитие и служи като предварително определена граница на финансова отговорност на застрахователя /уреден е в чл. 492 от КЗ/. За вреди на имущество, минималният лимит е 1 300 000 евро за всяко събитие, докато за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, лимитът е 6 450 000 евро за всяко събитие. Застрахователите могат да определят и по-високи лимити от минималните по закон.

Според чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят по договора за ЗЗГО е задължен съгласно лимита да понесе отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При настъпване на застрахователно събитие – застрахователят е задължен да обезщети действително претърпените вреди, като за целта се извършва преценка за настъпилите вреди чрез установяване на действителната застрахователна стойност на застрахованото имущество.

За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, а за възстановителна застрахователна стойност стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.

Следователно, при настъпило застрахователно събитие с увреден автомобил годината на производство е без значение, а нанесените щети трябва да се измерят в реални стойности на пазарен принцип, без да се прилага обезценка на увреденото имущество. Например, бронята на двадесетгодишна кола е претърпяла овехтяване, но за възстановяване на предишното здраво състояние на тази броня ще се изискват същите средства, както и при нов автомобил – ремонт и замяна.

От значение е какви средства ще отнеме да се възстанови предишното състояние на увреденото имущество в следствие на ПТП. Важно е да се напомни, че щети, които не са вследствие на събитието, не подлежат на обезщетение от застрахователя.

Анализ на 133 съдебни решения, направен от "Активни потребители", показва средно едва 24,68% съотношение между изплатени обезщетения от застрахователните компании и реални вреди определени от съдилищата. С други думи, застрахователните компании са изплащали първоначално близо 4 пъти по-ниски обезщетения в сравнение със съдебните оценки на вредите.

От публично достъпната информация на КФН могат да се видят данни за броя на застрахованите за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., предявените и платените претенции и реализираните приходи от премии.

От тази таблица /виж галерията/ се вижда, че около 13-14 хиляди претенции всяка година не се уважават. Това кореспондира с извлечената съдебна практика, където ¼ от претенциите са отхвърлени и е налице "нулево плащане“.

В следващата таблица /виж галерията/ са отразени приходите от премии по застраховки ГО за 2023 година за всички компании, които предлагат този продукт.

Анализ на съдебната практика

В рамките на проучването извършихме анализ на данни от 133 съдебни решения като е нужно е да уточним, че сравнителен брой съдебни решения са със заличени данни по отношение на страните по делото и са поставени само инициали. Това ограничава възможността да бъдат открити всички решения на съответния застраховател. Липсата на решения в настоящия случай не можем да отчетем като липса на проблеми при застрахователните претенции. Статистически погледнато при извадка от 133 решения, при усредняване на данните се достигна до хипотетичен извод, че застрахователите изплащат едва 24,68% от реалната вреда. Това не трябва да се тълкува в смисъла, че всички застрахователи във всички случаи ще обезщетяват само ¼ от реалната вреда. Въпреки това данните показват, че има проблем и той следва да бъде адресиран чрез анализ на публично достъпни данни.

Застрахователното дружество ЕИГ РЕ ЕАД е изключено от настоящото проучване, тъй като е извършвало само презастраховане. Изключени от проучването са и компаниите "Евроинс“, "Армеец“, "Съгласие“, "Енергия“, "Асет Иншурънс“, "Групама“, "Уника“ и "Алианц България“, защото не могат да бъдат открити решения с тях, което може да означава, че или претенциите не са стигали до съд, или данните в решенията са заличавани от съдебните състави.

Най-общо съдебните казуси разглеждат жалби на потребителите срещу ниски обезщетения по застраховки ГО и са претендирали допълнително обезщетение. В някои от случаите застрахователят в хода на делото е изплатил исканото обезщетение преди постановяване на решение.

Не се разглеждат делата, в които съдът е установил, че щетите не са вследствие на застрахователното събитие, от което се претендира заплащане на обезщетение на вреди.

Проверени са 133 решения и се установи изплатено обезщетение в общ размер от 193 737,36 лева за вреди в общ размер на 784 913,67 лева. Съдът присъжда на страните допълнителни 534 547,03 лева обезщетение. В някои случаи съдебната експертиза установява размера на вредата, но потребителят е представил доказателства (фактури) за извършена поправка в по-малък размер, поради което съдът постановява по-малкия размер от вредата, установена от вещото лице по делото. Данните могат да се видят в следващата таблица и графика /виж галерията/.

След направения анализ се установи, че най-малко вероятно е хипотезата да се изплати над 70% обезщетение спрямо реалните вреди, а най-много вероятно е застрахователите да не предоставят обезщетение на потребителите.

Разделихме ги на различни категории спрямо размера на вредата или наличие на "тотал щета“, за да се изчисли средноаритметично на изплатено обезщетение спрямо вреда в случаите на частично плащане и при нулево плащане. От данните излиза, че при щети до 2000 лева обезщетението е в размер около 37%, при щети до 5000 лева е в размер около 35%, при щети до 10000 лева е в размер около 36%, при щети до 20000 лева е в размер около 42%, а над 20000 лева е в размер около 22% (всичките при измерени стойности без нулево плащане). Възможно е и потребителят да не получи обезщетение от застрахователя преди делото.