Д-р Белослава Томова: Не сме втори клас лекари и не сме лесно заменими!

"Ние не искаме нещо, което е свръхмного и невъзможно. Дори не можем да се доближим на 1/3 от специалистите в някои европейски държави. Искаме едно регулиране на нашето заплащане, за да може всеки да има достойно заплащане".

Това заяви пред БНР д-р Белослава Томова от екипа на младите медицински специалисти, които участват в кръглата маса, на която ще се изговорят всички проблеми в здравеопазването.

"Очаквам да имаме възможността спокойно да представим целия законопроект пред поканените на кръглата маса и да срещнем тяхната подкрепа и помощ за това този законопроект да бъде внесен в пленарна зала и гласуван. /.../ Здравеопазването има нужда от реформа и все отнякъде трябва да се започне. Ние няма да му решим всички проблеми, но трябва да се започне от някъде", коментира тя.

Ако тези действия не доведат до резултат, сигурна съм, че никой от нас няма да съжалява, ако замине, изказа мнението си д-р Томова в предаването "Преди всички".

"Медицинската професия е регулируема. За да практикува някой лекар в България, той трябва да мине съответните стандартни изпити. Не е толкова лесно да се намерят хора, които да дойдат да работят тук, особено при положение, че нашите условия на труд в медицината - не само заплащането, но и условията, са под всякаква критика", отбеляза тя в отговор на изказване на Тошко Йорданов от ИТН.

"Започвайки протестите, установихме, че голяма част от държавните поръчки, които са отпуснати за специализация, изобщо не са пожелани от директорите на болниците. Много от колегите са принудени да бъдат на тристранни договори, да работят на няколко места, за да могат да вземат съответната желана специалност. Изключително трудоемко и изнервящо е да знаеш, че след всичките години труд, които си положил, че трябва да мислиш и да правиш схеми как да се уредиш до съответната специализация", каза със съжаление младата докторка.

Не сме втори клас лекари и не заслужаваме да има такова разделение между заплащанията, категорична бе д-р Томова.

Не сме лесно заменима работна ръка, предупреди тя и изтъкна, че в другите страни правят всичко възможно, за да си запазят кадрите и медицинските специалисти.

"Много от старите порочни практики продължават да работят в ущърб и на лекари, и на пациенти. Затова сме в това положение", изказа мнението си д-р Борис Таблов, който е анестезиолог.

Според него най-порочната практика е липсата на разговор за качеството в здравеопазването. По думите му у нас тази тема се неглижира:

"Ако всичко беше идеално, протести нямаше да има".

"Проблемът не е само в парите. Младите лекари слагат акцент там, защото това е важен фактор в съществуването на всеки, но има цялостен проблем със специализантите в България - не само със специализантите, но с всички други групи в системата на здравеопазването. Всички споделят общи проблеми, което показва, че не се търсят системни решения, а ние имаме системен проблем", обясни анестезиологът.

Той акцентира и върху стандартите за работа и посочи пример в неговата специалност: "Нямаме работещ стандарт от 2017 г. 8 години си вършим работата, без да имаме рамка, в която да се движим. Това е огромен риск и за изпълнителите, и за тези, които получават помощта. Без тази рамка - анархия, всеки прави кой каквото смята за правилно. Това е опасно, вредно и застрашава живота и сигурността на пациентите".

Критичният срок е преминат, категоричен е д-р Таблов и добави:

"Оттук нататък нещата трябва да се случват на бързи обороти. Готовност в нашето съсловие има. В рамките на 6 до 9 месеца може да има стандарт".

За него основният проблем в здравеопазването е липсата на ясна визия:

"Движим нещата на парче, на пожар, без ясна стратегия за това какво искаме да направим. Когато градиш върху нестабилни основи, има риск на някой от етажите сградата да рухне върху главата ти. Нито една политическа сила, управляваща през всичките тези години, не иска да направи сериозни реформи в сектора, защото политическата цена е твърде висока".

Решения има, но трябва воля, отбеляза докторът. По думите му системните проблеми изискват системни решения. Според него първото е да имаме ясна концепция какво искаме да произвежда това здравеопазване.