Президентството отново послуша "Възраждане" и помилва Десислава Иванчева

"Възраждане" приветства вицепрезидента и институцията, която представлява, поради това, че помилва Десислава Иванчева и с това за пореден път се вслуша в предложението на "Възраждане".

През май 2025 г. от партията с председател Костадин Костадинов изпратиха писмо до президентската институция с предложение за помилването на Иванчева, която беше с много влошено здраве.

В писмото на “Възраждане” до държавния глава се посочва, че в българската съдебна система се наблюдава двоен стандарт. За пример от най-голямата опозиционна сила дадоха случай като този на директорка на столично училище, близка до ГЕРБ, заловена с 10 000 лева подкуп и освободена тихомълком, и върната на работа след съдебно решение. Няма обществен натиск, няма медийна буря. Един-два сайта отразяват този случай и всичко утихва. Георги Семерджиев – убиец на две млади жени, шофирал дрогиран – получава 20 години, но след сключено споразумение за други тежки престъпления, му дават още 2 и това е всичко. Кристиан Николов, който убива Милен Цветков, е осъден само на 9 години, въпреки че съдът призна, че е действал при евентуален умисъл. Две от тях прекарва под домашен арест.

За разлика от гореизброените случаи, Десислава Иванчева, бивш кмет на район "Младост" в София, излежава 6-годишна присъда за предполагаем подкуп от 75 000 лева. Според нейни близки, тя е страдала от висока температура от над 39°C в продължение на десет дни, без да получава адекватна медицинска помощ в затвора. Те твърдяха още, че в Сливен не я лекуват, а в Ловеч дори нямат термометър. Освен това, има обвинения за нечовешко отношение към нея – за физическо насилие и побой. Тази жена, която стоеше окована на улицата пред камерите в онази акция с ненужна показност на Специализираната прокуратура, от години живееше в кошмар, отнел ѝ здравето, достойнството и бъдещето. Съдебната система все по-често се превръща в инструмент не за справедливост, а за сплашване. И докато Иванчева е зад решетките, деянията на други са без наказания. За едни – реабилитация, шанс, процедура. За други – терор, пълно мълчание, забрава.

Горепосочените случаи повдигат въпроси относно последователността и справедливостта на българската съдебна система. Докато някои получават възможности за обжалване и дори се връщат на работните си места, други, като Иванчева, изглежда са подложени на тежки условия и са лишени от основни човешки права. Време е обществото и институциите да се замислят дали правосъдието в България наистина е еднакво за всички.

В края на писмото си "Възраждане" апелираха президентът да обърне внимание на случая на Десислава Иванчева и му напомниха, че може да упражни и даденото му от Конституцията право на амнистия.

Днес Иванчева е свободна, а Президентството отново се вслуша в призивите на "Възраждане".