Само Сърбия ни изпреварва по наеми на складове

През последните две години пазарът на логистични площи в цяла Европа преживява силно развитие. Водещите фактори са недостигът на модерни складови площи и нарастващото търсене. Всичко това води до ръст на предприемаческата активност, сочи проучване на консултантската компания King Sturge.

Търсене

Миналата година не бе толкова динамична като търсене и предлагане в сравнение с предхождащата я 2006 г. Пазарът обаче продължи да се развива във възходяща посока, отбелязват от консултантската компания. Проучването сочи, че на пазара на складови площи се налагат големите мащаби заради тенденцията към централизация на дейността на дистрибуторските вериги, изнасянето на дейност (аутсорсинг) и съпътстващото ги нарастващо търсене. Затвърждава се и тенденцията като движеща сила на пазара на логистични площи в Европа да се налагат не производителите, а дистрибуторите и големите вериги за търговия на дребно. Тя е свързана с консуматорския бум на континента, поддържан с евтин внос от Китай, тихоокеанската част на Азия, Централна и Източна Европа.

Предлагане

Като цяло развитите пазари в Западна Европа - Германия, Холандия, Белгия, са доминирани от собственици. В развиващите се страни в Централна и Източна Европа преобладават предварителните договори за наем на площи в строеж, отчитат от King Sturge. По данни на компанията най-големият пазар на логистични площи остава Лондон, където заедно с базите край летище Хийтроу има около 25.8 млн. кв. м складови и производствени площи. Следва го Ile de France (Париж и регионът около него) с общо 25 млн. кв. м. Трети е Бирмингам с 20.2 млн. кв. м складови и производствени бази, следван от Барселона и Мадрид, съответно с 12.75 млн. кв. м и 9.5 млн. кв. м. В другата част на скалата са пазарите в Централна и Източна Европа, сред които най-слабо развит е този в Белград с едва 100 000 кв. м складови площи. Следват го трите балтийски столици с по 300-400 000 кв. м площи всяка, Букурещ с 600 000 кв. м и Братислава с 800 000 кв. м складове. В тази част на класацията попада и България, като по различни проучвания индустриалните помещения в София са около 1.2 млн. кв. м.

Съпоставка

Данните на King Sturge сочат, че само сръбската столица Белград изпреварва София по наеми на складове на Балканите. Причините са именно слабо развитите пазари в двете страни и малкото предлагане на фона на нарастващото търсене на площи от страна на търговци и дистрибутори. Средният наем на тези помещения в София се движи около 72 EUR/кв. м годишно (6 EUR/кв. м месечно), докато в Белград тази стойност е 78 EUR/кв. м. Сходни с наемите в България са тези в столицата на Хърватия - Загреб, където наличните складови и производствени площи са едва 360 000 кв. м. Хърватия е оценявана от анализаторите като държава с добро местоположение и потенциал да се превърне в логистичен хъб за страните от Западните Балкани. В София очакванията са да се развият районите на запад и изток от града, разположени в близост до Околовръстния път и европейски транспортни коридори.
Според проучването единственият по-развит логистичен пазар на Балканите е Атина. В гръцката столица наличните площи са около 5 млн. кв. м, което е близо до мащабите в големите градове на Западна Европа.