6 Януари, 2010 00:00 1 358 0

Кризата отнесе небостъргачите

  • софия-
  • небостъргач-
  • хотел-
  • сграда-
  • сгради-
  • срещу-
  • небостъргачи-
  • “бурж-
  • преди-
  • проект-
  • компания-
  • кризата-
  • мястото-
  • терен-
  • завод-
  • “балканкар-
  • небостъргача-
  • централна-
  • метровата-
  • “риофиса”-
  • груп”-
  • красимир-
  • столичният-
  • които-
  • имаха-
  • бизнес-
  • проекти-
  • българск
Балкански Манхатън - в това щеше да се превърне София, ако се бяха случили всички афиширани проекти за небостъргачи. Поне 20 грандомански идеи бяха хвърлени в общественото пространство от 2006 г.

Повечето проекти останаха само хубави картинки, чиято цел беше да надуят цената на съответния терен и да донесат сочна печалба на собственика. На небостъргачите се гледаше като на “новите молове” - средства за бързо забогатяване, за изкарани с честен труд десетки милиони, за новата суперпечеливша ниша в имотния бизнес.
Но за разлика от търговските центрове небостъргачите са далеч по-сложно и скъпо удоволствие. Финансирането се оказа проблем № 1. Банките гледаха скептично на високите сгради още преди кризата, а след началото й съвсем обърнаха гръб.

Между другото гръцки банки имаха намерение да настанят централите си в имиджови небостъргачи на бул. “Тодор Александров”. Най-много се шумя около сделката на “Юробанк И Еф Джи” с гръцката строителна компания “Аркон констракшънс”. Трезорът подписа предварителен договор за 91 млн. евро, срещу които “Аркон” трябваше да му построи небостъргач срещу “ЛУКойл България”. По-късно “Юробанк И Еф Джи” се отказа от договора поради “променената пазарна ситуация”. Думите описват прекрасно защо кризата отнесе българските небостъргачи.

В района на бул. “Т. Александров” и “Опълченска” “Аркон” притежава още 2 парцела, върху които планираше небостъргачи. Столичният хотел “Кемпински-Зографски” също концентрира идеи за високоетажни сгради. Срещу японския хотел, на ул. “Златен рог” 10, се предвиждаше офис сграда с 34 надземни и 10 подземни нива. Пред сп. “Бизнес уик” бившият управител на компанията “Линднер” и настоящ строителен министър Росен Плевнелиев призна преди време, че са му предлагали да закупи проекта. Заради проблема с паркоместата думите на Плевнелиев бяха: “Добре, че дойде кризата, за да не се случат всички замислени безумия.”

180-метрова кула върху бивш завод

Имотният крах попари намеренията за изграждане на 180-метровата “Европа тауър”. Кулата беше акцент в мегакомплекса “Евро парк София”, замислен на мястото на бившия завод “Балканкар Средец”. Разрешението за строеж бе взето още през 2008 г., но инвеститорите срещнаха затруднение в осигуряването на банково финансиране. Партньори в реализацията на проекта са германската компания “ЕЦЕ проектмениджмънт” и българските бизнесмени Красимир Дачев и братя Домусчиеви.

Световната криза и спадналото търсене на имоти сложиха във фризера и мегапроекта “Акрополис” в София (на мястото на завод “Балканкар 6 септември”). На 200 дка терен литовската компания “ВП груп” планираше мол, 104 000 кв. м офиси и 273 000 кв. м жилища. В мегапроекта, оценяван на 500 млн. евро, по предварителен план бяха залегнали 2-3 небостъргача.

В близост до “Балканкар Средец” бе и най-претенциозният проект за небостъргач, обявен в столицата. Бизнесмените Красимир и Стефан Джанкови имаха намерение да строят две 330-метрови кули близнаци на ул. “Охридско езеро” върху стар хлебозавод. Комисията по градоустройство към Столичния общински съвет реши да направи изключение за двете кули и да бъдат намалени отстоянията от съседните сгради. Но главният архитект Петър Диков бе срещу 330-метровите кули, а впоследствие строителното министерство отхвърли искането за намаляване на отстоянията.

Няма пара и за Централна гара

До Централна гара в София също замириса на небостъргачи. Но засега има само пушек без огън. В епицентъра на събитията бяха две испански компании - “Риофиса” и “Урбас”. Те купиха парчета от бившия железопътен завод в София, но кризата зарази и българските им проекти. “Риофиса” предвиждаше мол, бизнес парк и хотел на стойност 270 млн. евро. Черешката беше 100-метровият офис билдинг “СИВИС център”.

През 2008 г. обаче компанията майка на “Риофиса” - “Колониал”, изпита проблеми и се принуди да продава част от активите си на Стария континент, за да осигури капитал. Неофициално на тезгяха бе сложен и проектът в София.

Съседният проект претърпя промяна в собствеността, но засега няма изгледи за размразяване. След дълго умуване теренът бе почти изцяло продаден от “Урбас”. Испанците изтъргуваха по-голяма част от дела си на българската компания “АГП груп”.

Актуализираният проект носи името “Файв тауърс ъф София” и предвижда 4000 апартамента, 120 000 кв. м офиси и 40 000 кв. м търговски площи на терен от 150 дка. Но и той замръзна.

През 2007 г. Министерството на транспорта, БДЖ и НКЖИ също се включиха в играта “кой е по- по- най-”. Те обявиха конкурс за модернизация и развитие на Централна гара София, включващ строителството на небостъргач в съседство.

Комисията не избра победител в конкурса. Проектът на арх. Владислав Николов, един от петимата участници, предвиждаше 40-етажна бизнес сграда, източно от сегашната постройка на гарата.

“Ропотамо” щеше да бъде луксозен хотел

Стометров хотел от международната верига “Интерконтинентал” се планираше да изникне на мястото на прочутия ресторант “Ропотамо” на бул. “Цариградско шосе”. Преди година Столичният общински съвет одобри делбата на два имота около ресторанта, в които София е съсобственик с инвеститора “Интернешънъл кепитъл груп”. Съгласно това частното дружество придобива ъглов терен с площ 2,8 дка, а дава на общината съседен имот от 2 дка и доплаща 1,47 млн. лв.

Живеещите в околните блокове обжалваха проекта за небостъргач, но съдът излезе с решение, че 100-метровата сграда може да бъде изградена. Въпреки това досега няма данни обектът да е получил разрешение за строеж от столичната дирекция “Архитектура и градоустройство”.

На бул. “Цариградско шосе” проект за небостъргач има и компанията “Форт Нокс”. За 140-метровата сграда е купен парцел до хипермаркет “Метро”, като първата копка бе планирана за началото на т. г.

Мераци имаха и на морето

“Ще строя два небостъргача с работно заглавие “Варна скай”, обяви преди година варненският инвеститор Красимир Узунов. Първата копка трябваше да бъде направена през лятото.
picture:3,20100106_71.jpgКулите с височина 100-метра даваха заявка да бъдат сред най-високите в България, отстъпвайки само на първенеца - столичният хотел “Родина” (104 м). През лятото на м. г. бе афиширан и строежът на 93-метров билдинг до басейн “Спартак”. Ударно върви строителството единствено на комплекса “Варна тауърс”.

Ще включва търговско-развлекателен център и две офис сгради с височина 70 метра. Откриването е планирано за март т. г. В Бургас щеше да се строи небостъргач на мястото на ресторант “Воденицата”, но собственикът само успя да продаде терена.

Рев срещу “Бурж Халифа”

Германски архитекти разкритикуваха открития в понеделник супернебостъргач “Бурж Халифа”. Новата най-висока сграда в света (828 м) бе дадена като лош пример за строителен дизайн, предаде агенция DPA.

“Никой не знае докъде ще доведе строителната арогантност на шейховете”, казва президентът на германската асоциация на архитектите Кристиан Баумгарт. Едно нещо обаче е сигурно - тази пустиня от стъкло и железобетон трудно би могла да представлява устойчив принос към строителните практики по света, добавя той.

Архитектът Майнхард фон Геркан нарича небостъргача “икономически безсмислен символ на престиж, представящ властта на парите”. Геркан, който е проектирал централната жп гара в Берлин, посочва, че такива сгради не носят печалба, тъй като разходите им за поддръжка са астрономически.

При откриването “Бурж Дубай” бе прекръстен на “Бурж Халифа” на името на шейха на Абу Даби Халифа бин Зайед ал Нахиян. Жестът е благодарност за отпуснатата от Абу Даби финансова помощ на Дубай в размер на от 10 млрд. долара.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА