Шампионът сред строителните материали

- Господин Тиeрфелдер, Вие сте строителен инженер и работите вече 23 години в КСЕЛА. С какво българският пазар е по-различен от този на Украйна, Русия и Полша? Изключваме Германия, тъй като степента на развитие там е доста висока.

- Да, права сте. Може би действително е по-удачно да направим съпоставка на българския пазар с този на други източноевропейски страни. Навсякъде се наблюдава едно традиционно строителство, но това, което откривам в България е, че то е особено застъпено. Независимо от наличието на модерни технологии и продукти, се работи по начин отпреди 20-30 години: всичко се произвежда на място, като например покривната конструкция, разтворите за замазки и мазилки, щурцовете. По-малко се ползват произведени в заводски условия монтажни елементи.

Другото, с което често се сблъсквам, е нежеланието на строителите и инвеститорите да използват нашите безплатни обучения и демонстрации, тъй като знаели всичко, а нашата цел е чрез тези обучения стъпка по стъпка да повишим качеството на строителството. Много често забелязвам, че работниците на строителните обекти нямат необходимата професионална квалификация, а това неминуемо се отразява върху качеството на готовата сграда.

Често в България инвеститорът е и строител. Този модел се среща и в други държави, но там в по-голяма степен се наблюдава разделение между предприемача и строителя. Разбира се, когато инвеститорът и строителят са една и съща компания, това води до по-ниска себестойност на строителството и до по-висока печалба.

Това, което наблюдавам е, че интересите на бъдещите собственици не се зачитат достатъчно или ако това се прави, то е в много малка степен. А какво иска бъдещият собственик - да живее поне 20-25 години в имота си без проблеми и с ниски разходи за климатизация, отопление и поддръжка. Когато говоря по тази тема с предприемачи, съм доста критичен и директен, а те често ми отговарят, че интересите на купувачите не ги интересуват. За мен остава въпросът: Знае ли крайният клиент какво купува? Използват се най-евтините продукти и много често се правят опити да се заобикалят или реално не се спазват нормите за строителство, като така интересите на бъдещия собственик се пренебрегват. Смятам, че изискванията на купувачите в България по отношение на качеството тепърва се изграждат и все още не са достигнали нивото на други източноевропейски страни. Колкото повече те нарастват, толкова повече ще нараства и натискът върху строителните фирми и производителите по отношение на предлагането на качествени и дълготрайни продукти и жилища. Това би стимулирало и иновациите и използването на модерни технологии и продукти. Печеливша ситуация за всички участници!

- Ако трябва да се върнем на темата за клетъчния бетон и тухлите, кой материал е по-добър?

- Интересен въпрос. И двата продукта – било то тухли или клетъчен бетон, произведени с добро качество и вложени на обекта, при спазване на действащите строителни норми и указанията на производителите, са добри и модерни строителни материали. Технически погледнато между двата продукта, според мен, няма големи разлики. Но нека Ви разкажа по-подробно за клетъчния бетон с марка YTONG: Най-силните характеристики на клетъчния бетон YTONG са добрата топлоизолация, и високата носимоспособност. Други основни предимства са, че с клетъчния бетон се работи бързо и лесно и независимо, че е лек, има добра шумоизолация. Друг интересен факт е, че има различни видове клетъчен бетон, които са подходящи за различно приложение. Това за съжаление често на строителите, майсторите, а даже и на някои проектантите не им е известно:

Материалът с плътност 350 kg/m3 има най-добра топлоизолационна способност, а този с плътност 700 kg/m3 е с добра носимоспособност и шумоизлолация. Но да се върнем на въпроса: Клетъчен бетон или тухла? Естествено е, че се срещаме на пазара - там ние представяме с факти своите предимства.

Голяма част от тухлите в България се произвеждат от малки или средни локални производители и характеристиките им не отговарят на съвременното ниво на развитие на техниката и строителната култура. Аргументът, който най-често чуваме като предимство за тухлата е, че това е най-евтиният продукт. Да, парите са важни, както за инвеститора и строителя, така и за купувача. Но на една сграда трябва да се гледа не само като разход за нейното създаване, а да се отчете и нейното качество и целият й жизнен цикъл.

Ние сме по-скъпи, не защото така сме решили, а защото клетъчният бетон се произвежда по модерна технология, чрез която гарантираме високо качество. Съотношението между: цена и качество е една тема, по която усилено работим и бихме желали да допринесем за по-доброто осъзнаване на важността й и от нашите клиенти.

Безспорните предимства на YTONG са тези, че с клетъчния бетон се работи бързо, стените са гладки, което позволява полагането на по-тънък слой мазилка. Ако клетъчният бетон се ползва за външни стени, то няма нужда от допълнителна топлоизолация. Всичко това намалява цената и увеличава икономическата ефективност на строителния процес и това са доказани факти.

- С кое се постига по-голяма шумоизолация – клетъчен бетон или тухли?

Виждам, че искате директно да сравнявам YTONG и тухлите. Знаете, че това не е позволено от закона, така че нека по-добре да продължим да говорим с факти.

Съществува един физичен закон – колкото е по-тежък един хомогенен материал, толкова по-висока е шумоизолацията му. Не може да променим законите на физиката. Не сме световният шампион в тази дисциплина, но сме сред най- добрите. Както вече споменах - имаме клетъчен бетон с различна плътност. Продуктовият асортимент варира между 350 kg/m3 и 700 kg/m3. Ако вземем висококачествените модерни тухли с вертикални кухини, които днес се произвеждат в България, те имат плътност между 650 и 700 kg/m3. Ако се върнем на закона на физиката, тухлите с вертикални кухини и клетъчният бетон с плътност 700 kg/m3 имат еднакви шумоизолационни качества. Но ето тук YTONG има малко предимство. Много важно е да отбележим, че клетъчният бетон е твърд материал, който обаче има малки пори. В него няма големи кухини или камери, чиито стени да резонират от шума. Въз основа на тази вътрешна структура (пори и твърд материал) клетъчният бетон, например в Германия, получава един бонус относно шумоизолационните характеристики от 2 dB спрямо останали строителни материали със същата плътност. Разбира се, една външна стена с плътност 350 kg/m3 няма същата шумоизолация като една бетонна стена с плътност 2 000 kg/m3, но въз основа на нашия разнообразен продуктов асортимент може да предложим различни материали в различните случаи. При вътрешните стени е удачно да се използва по-тежкият материал – D600 и D700, а външните зидарии, където изискването за топлоизолация е по-високо, там трябва да се приложи YTONG extrA+ с плътност 350 kg/m3, който при дебелина 30 см също постига нужната шумоизолация, но е със значително по-добра топлоизолация.

- Какъв е пазарният дял на клетъчния бетон в България?

- Трудно е да се отговори на този въпрос, тъй като в България, за съжаление, има малко надеждни статистики. Аз смятам, че около 17-18 % е клетъчен бетон и останалото е тухла и други зидарски материали. За сравнение: Всяка година само в Германия продаваме над 2 млн. m3 клетъчен бетон, като две трети от тях са в жилищното строителство. Това количество отговаря на 25 000 еднофамилни къщи. Подобна е ситуацията в Полша и Румъния, като около 55% от пазара на зидарски материали в Румъния е клетъчен бетон. В Турция, която също като България е в сеизмичен район, често се ползва клетъчен бетон при строителството на небостъргачи.

Ако напуснем полето на митовете и слуховете и говорим с факти, то няма никакви реалистични доводи да не се използва клетъчен бетон. И съм готов на всякаква дискусия по този въпрос. Не съм срещу традицията, но съм твърдо срещу грешните твърдения, които се изказват, за да не се прилага клетъчен бетон в строителството. А и един материал като YTONG с над 90 годишна история, също може да претендира вече за традиции.

- В момента се провежда кампания на държавата относно санирането на панелни блокове. Какви са вашите наблюдения?

- Мисля, че като цяло идеята е добра. Известно е, че потреблението на енергия в жилищата тук е по-високо спрямо други европейски държави. В България има почти 4 милиона жилища и повечето от тях са по-стари от 20-25 години, а преди повече от две десетилетия е имало значително по-ниски изисквания спрямо топлоизолацията и затова смятам, че е добра инициатива да се подобри енергийната ефективност на тези сгради. Вярвам, че това е една стъпка в правилната посока.

В програмите за саниране сме представени с изолационния материал Multipor, който е с плътност 100 kg/m3 , произведен е от 100% минерални суровини и е дишащ и паропропусклив. Искам да подчертая, че Multipor е негорим и огнеустойчив материал. Необходимо е да се обръща специално внимание и на пожарозащитата при тази програма за саниране.

- Достатъчно високи ли са нормативните изисквания в България?

Нека се ограничим до енергийната ефективност. Нормативните изисквания са налице. Наскоро влезе в сила нова редакция на Наредба № 7. Мисля, че изискванията, заложени в нормите, са достатъчни, но за съжаление не винаги се спазват и това в България е сериозен проблем. Често имаме нефункциониращ строителен надзор и затова и няма добри резултати. Моето впечатление е, че се размива отговорността за съответствието между изпълнението на обекта и проектната документация. Това особено важи за енергийната ефективност на сградите, независимо дали става въпрос за ново строителство или за саниране. Моят въпрос винаги е бил: Кой в България е отговорен за енергийната ефективност на сградата? В Германия това е архитектът, който носи отговорност както за проекта, така и за построената сграда.

Апелът ми към купувачите на жилища е да са по-взискателни. Да задават повече въпроси. Какво купуват де факто? За какво инвестират парите, които са изкарали с много труд? Отговаря ли цената на качеството на сградата?

Призивът ми към купувачите на имоти е да внимават какво купуват. Не е въпрос само какъв материал се ползва. Да, безспорно той играе важна роля, но също така е важно и изпълнението. Постепенно трябва да повишаваме качеството на строителство в България по отношение на дълготрайност, енергийна ефективност и удовлетвореност на клиента. Понякога се чудя защо хората инвестират в жилище, което не отговаря на текущите им изисквания.

- След кризата хората започнаха повече да обръщат внимание на качеството.

- Да, съгласен съм, че днес хората обръщат повече внимание, отколкото преди 5-7 години, но все още не сме стигнали нивото на другите страни. Има още много работа за вършене.