Бюджетът ще прибере над 800 млн. лв. от ликвидацията на БКК

Краят на банковата приватизация дойде, а с него идва и логичната ликвидация на Банковата консолидационна компания (БКК). В активите й вече няма акции за продажба и по-нататъшната й дейност се обезсмисля. Краят беше отбелязан официално на втори октомври, когато с церемония унгарският купувач ОТП плати 311.1 млн. евро за 100% от акциите на Банка ДСК.

В момента в касите на БКК има около 760 млн. лв., а в ескроу-сметки - още 39 млн. евро, или около 76 млн. лв. от сделките за Биохим и Банка ДСК. Тези пари чакат да постъпят в крайния си собственик - държавата. Вчера беше освободена първата от двете ескроу-сметки без проблеми, като по този начин свободният паричен ресурс на холдинга нарасна с още 16 млн. лв. На 1 октомври 2004 г. ще бъде освободена и доверителната сметка по приватизацията на ДСК, която е в размер на 31.1 млн.евро. След тази дата ресурсът на холдинга ще набъбне до около 806 млн. лв. Освен това допълнителни средства в касите на БКК ще постъпят и от продажбата на други активи като сгради, коли и други.

От 1997 г. до 2003 г. два екипа на БКК продадоха последователно Обединена българска банка, Пощенска банка, Хебросбанк, Eкспресбанк, Булбанк, Биохим и Банка ДСК. Несъмнено най-успешни бяха последните две сделки, които бяха извършени под ръководството на финансовия министър Милен Велчев и изпълнителния директор на банковия холдинг Нели Кордовска. Милен Велчев наскоро не без основание заяви, че предишният екип на холдинга е продал четири банки за 104 милиона евро. "При извършените под мое ръководство сделки за Биохим и ДСК получихме 393.6 милиона евро", каза той.

"Логичното продължение на дейността на БКК е плавното подготвяне и преминаване към доброволна ликвидация", смята Нели Кордовска. В резултат на ликвидацията на холдинга в държавния бюджет ще постъпят под формата на ликвидационна квота почти всички пари на БКК. Финансовото министерство притежава 99.5%, а останалите 0.5% са притежание на дребни акционери. Милен Велчев още преди няколко месеца заяви желанието си парите от банковата приватизация да постъпят в държавния бюджет възможно най-бързо. Подобно е намерението и на шефката на БКК Нели Кордовска, според която най-късно до края на 2004 г. ликвидацията трябва да е приключила. Първите стъпки преди ликвидацията на БКК "За да се пристъпи към ликвидацията на БКК, първо трябва да се прехвърлят на държавата всички поети към купувачите на последните три банки - Булбанк, Биохим и ДСК, задължения. Ангажиментите, които сме поели към по-предишните сделки, вече са изтекли с изключение на неразкрити данъчни задължения, чиято давност е пет години", обясни директорът на БКК. Отношенията с купувачите на банките от последните три сделки трябва да се уредят, защото БКК е поела задължение към тях, преди да се ликвидира холдингът, те да дадат съгласието си за това. Според Нели Кордовска вече е започнало да се обсъжда между БКК, Министерството на финансите, правния отдел на Министерския съвет, икономическата, правната и бюджетната комисия на парламента начинът, по който ще стане това прехвърляне на ангажиментите. Тя заяви, че на дневен ред са две форми, по които това може да стане. Първият вариант е приемането на закон, който да даде правна сила на прехвърлянето. Вече дори и готов проектозаконът, като от БКК заявиха, че това е предпочитаният от тях вариант.

"Втората възможност е подписването на тристранни споразумения, които да бъдат сключени между държавата, БКК и съответния купувач. Чрез тези споразумения на практика ще става поемането на ангажиментите от държавата", поясни още Кордовска. Според нея решение по този въпрос ще има до Коледа. Както е известно, последното допълнително гаранционно споразумение, сключено през тази година с унгарската ОТП, изтича през 2008 г. След ликвидацията на БКК всякакви искове на купувачите на банки ще бъдат отправяни към финансовото министерство. В началото на следващата година пък ще се състои и извънредно общо събрание на акционерите на БКК, което да вземе решение за доброволна ликвидация. От началото на следващата година ще се подготвя ликвидационен баланс на банковия холдинг.


Най-големият проблем
който трябва да разреши ръководството на БКК, на пръв поглед изглежда доста незначителен, но без решение по него ликвидацията е невъзможна. Става въпрос за идентифициране на дребните акционери, което е наследен проблем за сегашния екип на БКК. Изобщо миноритарните акционери в БКК винаги са били трън в очите на всички ръководства на банковия холдинг, тъй като чрез тях изтичат държавни пари от продажбата на държавни банки в частни ръце. БКК на няколко пъти вдига капитала си, като по този начин наред с други цели успя да намали дела на дребните акционери до сегашните 0.5%. Последно това стана преди 11 месеца, когато в капитала на холдинга бяха апортирани 75% от капитала на Банка ДСК. В резултат на това капиталът й нарасна до 96.486 млн.лв., а държавният пакет акции в БКК се увеличи от 97.96% на сегашните 99.5%. Имаше обаче и години, когато дребните акционери притежаваха и 20% от холдинга. След като техният дял сега е минимален обаче, трябва да се разреши още един проблем, свързан с тях, а именно те да бъдат индентифицирани.

"Зад тези 0.5% от капитала на БКК стоят около 1300 акционера, от които около 440 са частни дружества, които са били навремето държавни компании, преди да се приватизират. Останалите дребни собственици са общини, общински и държавни фирми. Много от тях са ликвидирани вече или са в процес на ликвидация", каза Кордовска. Според нея именно това е най-трудният проблем пред закриването на БКК - не може да се даде точен списък на дребните акционери. "Липсва информация за тях или ако такава е налична, е стара и е твърде вероятно да не е вярна", смята още тя. Предвижда се чрез медиите да се поканят всички акционери да потвърдят своето участие. Освен това ще бъде извършена и справка до съответните окръжни съдилища, за да се провери статутът на тези фирми. "Ще действаме максимално бързо за разрешаването на този въпрос", категорична е Кордовска. След като този проблем бъде разрешен и акционерната структура се изясни, ще бъде възможно да се премине и към същинския процес на ликвидация. Според Търговския закон той трае най-малко шест месеца. "Реалистично очаквам между 6 и 12 месеца от вземането на решението ликвидацията да бъде извършена", смята директорът на холдинга. Пътят на над 800 млн. лв. Преди всеки един от акционерите да получи своя ликвидационен дял, Банковата консолидационна компания за последен път ще трябва да плати данък печалба. През миналата година бяха платени данъци за 51.572 млн. лв., при отчетена печалба от 219.4 млн.лв. По тази схема в държавния бюджет през другата година ще влязат първите над 100 млн. лв. от ресурса на БКК. Останалата част от парите ще бъдат раздадени на акционерите под формата на ликвидационна квота, като логично най-много пари ще получи правителството. Тези средства ще постъпят директно по сметки в БНБ и ще увеличат фискалния резерв. Дребните акционери също ще оставят в държавната хазна част от получените средства под формата на данъци. Няма да е пресилено, ако се каже, че около 99% от парите на БКК под една или друга форма ще постъпят в държавата. По този начин ще завърши и последният етап от банковата приватизация, а именно инкасирането на най-лъвския пай от приходите от продажбата на банките.