Нова наредба може да причини фалита на компютърни зали

През миналата седмица в "Държавен вестник" беше обнародвана Наредба № 19 за санитарно-хигиенните изисквания към компютърни и интернет зали за обществено ползване. Тя е издадена от Министерството на здравеопазването и на пръв поглед изглежда част от пакета регулации, насочени към защитата на потребителите. От икономическа гледна точка, политиката, свързана със защитата на потребителите, има съществено въздействие върху бизнес средата и върху конкурентната позиция на компаниите, които трябва да се съобразяват със съответните правила. Затова и приемането на такива регламенти би трябвало да е съпроводено с предварителна оценка на тяхното въздействие, която да покаже евентуалните разходи, с които ще бъдат натоварени стопанските субекти и очакваните ползи, които да оправдават разходите. В конкретния случай с наредба № 19 по нищо не личи да е правена подобна оценка. Ако такава имаше, тя трябваше да отрази най-малко следното:

1. Разходи по съобразяването с изискванията за помещенията. Наредбата предвижда компютърните и Интернет залите да се намират в самостоятелни сгради, сгради със смесено предназначение и "други подходящи помещения" (без да е ясно какво се разбира под тази доста мъглява категория). Тези, които все пак се помещават в жилищни сгради, трябва да имат самостоятелен вход, различен от входовете на сградата. При всички случаи височината на помещенията трябва да е поне 2.6 метра, а всяко компютърно място да разполага поне с 3 кв.м. площ. Когато клубът има повече от 20 места, трябва да е снабден с 2 входа - основен и авариен. Всички клубове трябва да разполагат с поне 2 отделни тоалетни (за жени и за мъже), ако са с до 100 места, а по-големите - с по още 1 санитарен възел за всеки следващи 100 места. От гледна точка на собствениците на компютърни и интернет зали всички изброени по-горе изисквания означават разходи: по преместването в подходящи сгради (включително и пропуснати ползи от загубата на постоянни клиенти, ако се налага преместване в друг район) и за ремонт с оглед осигуряването на допълнителни входове и тоалетни (ако остават в същите помещения), или пък разходи за наемане на допълнителни помещения, ако квадратурата на сегашните не позволява поддържането на съществуващите компютърни места (20 компютъра предполагат най-малко 60 кв.м. площ).

2. Разходи по съобразяване с изискванията за осигуряване на подходящ климат и условия за работа. Осигуряването на постоянна температура на въздуха в помещенията между 18° и 25° предполага извършването на разходи по закупуване на климатици.

3. Пропуснати ползи и разходи по съобразяване с изискванията към организацията на дейностите. Непосредственият ефект от налагането на възрастови ограничения за продължителността на ползване на компютрите (до 1 час за децата до 10 години, до 2 часа за деца между 14 и 18 години и до 3 часа за лица между 14 и 18 години) и забраната за пушене в клубовете е спад на оборота. Евентуален непряк ефект е увеличаване на цените с оглед компенсирането на намалените приходи и увеличените разходи (включително описаните в т.1 и 2). Наред с това може да се наложи извършването на определени разходи по контрол за спазване на ограниченията (например назначаване на служител, който да следи кой на колко години е и колко се заседява пред компютъра).

След като разходите за контрол се очаква да бъдат много високи е твърде вероятно администрацията дискриминационно да санкционира само някои пазарни участници. Освен това разходите по съобразяване може да се окажат твърде високи за по-малките фирми, така че някои от тях, вероятно, ще напуснат сектора. Ефектите вероятно ще си проличат най-ясно след изтичане на едногодишния гратисен период, предвиден в наредбата.