Кога бивши съпрузи имат право да ползват семейно жилище

Със съпруга ми имаме голямо жилище, което е придобито по време на брака. Какво ще стане с него при евентуален развод? Вярно ли е, че апартаментът и неговото ползване може да се предостави и на двамата? При какви условия става това, има ли някакви правила и изисквания, допускат ли се преустройства?

Семейният кодекс дава подробна уредба на въпроса за предоставяне на семейното жилище след развода. В своя чл. 107 в цели 6 алинеи той определя правилата, по които се решава един от основните проблеми, съпътстващи прекратяването на брака.

Именно там е посочено, че "при допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства". Пак в този текст обаче изрично е посочено, че то се дава за ползване на единия съпруг, но само, "когато то не може да се ползва поотделно от двамата". Така общото правило е първо съдът да прецени дали не е възможно двамата бивши съпрузи да останат да живеят в общото им до развода жилище. Много често и по различни причини - икономически, психически, морални и др., съвместното им пребиваване е невъзможно. Тогава съдът преценява на кого да предостави жилището. Принципът е то да се дава на съпруга, на когото се дава упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца. Ако няма такива, се преценява вината за развода, здравословното състояние, материалното положение, жилищната нужда и т.н.

Нерядко обаче има случаи, при които съдът преценява и решава, че жилището е достатъчно голямо, за да могат вече бившите съпрузи да живеят поотделно в него, и предоставя ползването и на двамата. Именно подобна възможност се съдържа и в конкретния въпрос. Тук е необходимо да се отбележи съществуването на постановление на пленума на Върховния съд от 1971, част от разпоредбите на което са в сила и в момента. Според действащите норми в него "семейното жилище обхваща жилищните и сервизните помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и другите пълнолетни членове на семейството". Пак там е отбелязано и, че когато съдът дава ползването и на двамата бивши съпрузи, то той го разпределя, при положение че "жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища". Върховният съд допуска едно изключение от това правило. Така, "когато сервизните помещения не могат да се обособят и се налага общо ползване на някои от тях, за да се разпредели жилището, е необходимо отношенията между съпрузите и в семейството да са търпими". Това означава, че при преценката си, съдът трябва да вземе предвид не само техническата делимост на жилището, а и "търпимостта на отношенията". При това нетърпими са не само острите, свързани с физически или морален тормоз, но и например прояви на пиянство, разврат и "други несъвместими с морала и интересите на децата явления". Върховният съд например отбелязва, че "неправилно някои съдилища приемат, че е налице възможност да се ползва жилището от двамата съпрузи, като при едностайно са предоставили хола или кухнята на единия съпруг, а на другия - останалата площ". Когато обаче жилището е по-голямо, то тогава възможността за съвместно предоставяне на ползването му е напълно реална.

Трябва да се отбележи още, че когато съдът разрешава спора за ползване на семейното жилище след развода, то той трябва задължително да изхожда от наличната жилищна площ и не може да допуска "преустройства и да изменя предназначението на отделните помещения". Това означава, че с решението си съдът не може да указва или пък да разрешава например избиване на врати и стени, зазиждане и т.н. Съдът трябва да се съобрази с моментното състояние и разпределение в жилището, преди да разреши ползването му и на двамата съпрузи.

Необходимо е да се знае и че пълнолетните деца и другите пълнолетни членове от семейството имат самостоятелни права, които трябва да се зачитат при разпределяне на жилищната площ.

Освен това съдът се произнася за ползването на семейното жилище след развод само ако има иск от съпрузите. Единственото изключение е, когато в семейството на съпрузите има малолетни и непълнолетни деца. Тогава съдът се произнася служебно.