Японският театър Но на 700 г. гостува у нас

Световноизвестният японски театър Но гостува тази вечер в София. Спектакълът на трупата от Осака започва тази вечер от 20.30 часа на Лятната сцена на НДК, съобщават организаторите от Art Space.

Но Театър Ямамото ще представи „ФЕЯТА НА ВОДАТА“, цената на билетите е 10 лева. Представление ще има и в Пловдив.

Театър Но съществува от близо 700 години и е останал почти неизменен през вековете. Основният репертоар се състои от около 200 пиеси, много малко от които са писани след 1600 година.

Езикът, използван в пиесите, е бил древен дори и за времето, когато Но се е зараждал като изкуство и днес не са много хората, които могат да боравят свободно с него.

„Но" на японски означава „умение". За да владееш изкуството на Но трябва да познаваш старо-японската литература, музиката и танца. Уменията се изучават с години. Текстовете и нотите се учат наизуст и се предават от учител на ученик. Маските, които са част от сценичната изява също се предават от поколения. Най-старата маска на Театър Ямамото е на 700 години, а утре вечер ще можем да видим една значително по-нова - едва на сто. 

Затова в света на Но не се случва често да се напише и постави на сцена нова пиеса.

„Феята на водата" е пиеса написана от Ямамото Акихиро, собственик на Но Театър Ямамото и актьор от школата Кандзе, носител на много награди. Всички елементи на пиесата - език, музикален съпровод, костюми, сюжет и движения - са подчинени на канона на театър Но. Единственото нововъведение в представянето е LED осветлението, което подпомага останалите изразни средства.

Това е една история за времената, когато столица на Япония е бил град Киото. Тогава той е бил наричан Мияко, а град Осака се е наричал Нанива. Един човек, живеещ в столицата Мияко, тръгва на път за Нанива. По пътя, близо до местността Ямадзаки, той вижда млада жена, която пътува с лодка по течението на река Йодогава. Пътникът й казва, че е тръгнал към Нанива и тя се съгласява да го вземе със себе си на лодката. По пътя жената възпява красотите на реката в миналото, но когато пристигат в Нанива, тя помръква и започва да скърби за вече замърсените води на реката. Заявайки, че не може повече да живее в такава вода, момичето изчезва безследно в реката.

Пътникът разбира, че това е бил духът на реката - Феята на водата - и сключва ръце в молитва за нейното спасение. Изведнъж се появява дракон, който постила водна пътека и така приветства Феята на водата. Щастлива от оказаното й внимание, тя се завръща. Шоджо - богът на виното - също идва, за да отбележи тържествения случай. Накрая всички божества изразяват благодарността си към водата и се молят за вечното благоденствие на Нанива.