Известният японски диригент Кейтаро Харада пред ФАКТИ: Съпругата ми е диригентът вкъщи

Кой е Кейтаро Харада?

Кейтаро Харада е оценяван високо за големия му професионализъм, артистичните му способности и страстта му към отличните музикални постижения. Роден е в Токио. Завършва Академията на изкуствата „Интерлохън" и Университета на Мърсър. Учил е при Кристоф фон Донани, Робърт Спано, Майкъл Тилсън Томас, Оливър Кнусен, Херберт Бломстет, Владимир Понкин, Адриан Гнам и Стивън Асбъри. Печели стипендията за диригенти „Сейджи Озава" на Музикалния фестивал Тангълууд. Японецът е ученик на Лорин Маазел и на Фабио Луизи. През 2011 г. е един от десетте полуфиналисти, поканени от Рикардо Мути и Чикагския симфоничен оркестър за участие в Първия международен конкурс за диригенти „Шолти" и дебютира в Операта на Северна Каролина. Той е трикратен носител на наградата на фондацията „Шолти" за подпомагане на кариери в САЩ (2014, 2015, 2016).

Харада е канен на престижния Малеров конкурс. Ръководи спектакли на „Кармен" за Аризонската опера и дирижира концерти със симфоничните оркестри на Тусон, Финикс, Вирджиния и Сиера Виста. Харада се бори за творческо оформяне на програмите, за развитие на оркестъра като част от фабриката за култура на общността, за напредъка на всеки колега по пътя му, за отговорност като художествен и граждански лидер.

- Г-н Кейтаро, какво знаехте за страната ни преди да дойдете за пръв път в България?
- Първата ми среща с България беше с всичките продукти от кисело мляко в Япония. Българското кисело мляко е нещо, което повечето японци ядат от детството си. Така че винаги съм знаел за България – още от малък. Знаех също и че България е създала велики певци и музиканти. Имам много колеги в САЩ и Европа, които са от България. В Япония често съм бил на концертите на Детския хор на БНР. Винаги съм бил наясно, че вашата страна има силни традиции в пеенето.

- Какви различия откривате между Япония и България?
- Да ви призная – влюбен съм в София! Видях толкова много културно-исторически паметници. Столицата ви е страхотна комбинация между древност и модерност. Но по принцип две страни няма как да бъдат сравнявани. Аз съм от Япония, а сега живея в САЩ. Културата е твърде различна. Най-важното е, че хората на България са много топли и любезни. Всеки, с който съм общувал е бил позитивен.

- Работил сте у нас като гост-диригент. Как се работи с българските музиканти?
- Оркестърът на Софийската опера е силен, колегите са изключително талантливи. Още от първата репетиция бях развълнуван, тъй като те могат да свирят всичко. Работихме най-вече за оживяването на историята – точно в това е отговорността на диригента. Той трябва да покаже в жестовете си развитието на сюжета, без да използва думи. Оркестърът е изключително гъвкав – всеки от неговите членове разбира моя език. Създаваме прекрасна палитра и много драма – а това синхронизира много добре със замисъла на режисьора. Певците ви също са много силни. Те са добре образовани. Напълно са посветени на изкуството си – дават най-доброто от себе си. Чудесно се разбирахме. Те споделят как чувстват своя образ, аз пък им помагам да разкажат историята на сцената с оркестъра.

- Вярно ли е, че гледате на оркестъра като „на фабрика за култура на общността"?
- Разбира се! Класическата музика и особено операта e най-висшата форма на изкуството. Музиката е универсален и могъщ език, който всеки може да разбере. Не знам и дума български, но общувам чрез музиката. Това е особено важно, защото благодарение на музиката животът в общността придобива по-висока стойност.

- Вие сте ученик на големите Лорин Маазел и Фабио Луизи. Какво най-интересно сте усвоили от тях?
- Всеки ментор ми е давал толкова много. Всеки от тях ме е научил, че най-важното е да давам най-доброто от себе си, когато музицирам. Не само, когато дирижирам концерт или представление – а също и за репетиции и въобще за всеки миг, в който съм жив. За да имаш живот на професионален музикант, трябва да си напълно ангажиран и да мислиш за музика 24 часа 7 дни в седмицата. Умът ми рядко спира да мисли за музика. И тъй като сега имам привилегията да дирижирам ноти на гениален автор като Бизе, трябва да се уверя, че всичко е повече от перфектно. Важното е да си честен. Честен към намерението на композитора, честен към своето майсторство.

- Имали сте покана и от Валери Гергиев. Вярно ли е, че сте дирижирал пред 5000 души?
- Да, маестро Гергиев ме покани да дирижирам на Тихоокеанския музикален фестивал на открито пред петхилядна публика в Япония преди няколко лета. Със Симфоничния оркестър в Синсинати, където съм диригент, провеждаме летните ни концерти в Музикалния център Riverbend. На концертите там се събират повече от 25 000 души. Наистина е невероятно да почувствате енергията на общността, подкрепяща изкуствата.

- Да ви върна малко назад във времето - като дете мечтаехте ли да станете диригент?
- Абсолютно не. Имах толкова много цели и мечти - и те бяха напълно далеч от музиката. Музиката дойде късно в живота ми. Да бъда диригент, е благословия и Божие дело. Ако бяхте запитали тийнейджърското ми „аз", думата „диригент" нямаше дори да има смисъл.

- Кой е диригентът в семейството ви?
- Музиканти няма. Но аз слушам жена си, така че тя определено е диригент на диригента в къщи.

Интервю на Оля Ал-Ахмед