Кара Делевин призна, че е започнала да продавала наркотици на 14 години

Моделът и актриса Кара Делевин разкри за борбата си с наркотичната зависимост и трудните си тийнейджърски години, споделяйки, че е започнала да продава наркотици още на 14-годишна възраст. На 33 години тя обясни, че един от най-сериозните ѝ проблеми е бил с кетамин, който е експериментирала, докато зависимостта ѝ е ескалирала.

Промяната в живота ѝ настъпи през 2022 г., когато Делевин се включи в 12-стъпкова рехабилитационна програма, след като медиите публикуваха снимки на звездата в неугледен и притеснителен вид на летището във Ван Нуйс, Калифорния.

В интервю за подкаста Call Her Daddy с Алекс Купър Кара Делевин подробно разказа за периода, когато е започнала да употребява наркотици, както и за тежките психически последствия от тях. „Тъй като нямах пари тогава, започнах да купувам наркотици, за да ги продавам и да ги употребявам сама. Почти всички от тях изконсумирах. Бях лош дилър на дрога“, сподели тя.

Супермоделът допълни, че наркотиците ѝ давали усещане за бягство от натиска на училището, отношенията с майка ѝ и ниското самочувствие. В най-тежкия момент тя започнала да употребява LSD всеки ден, страдайки от страховити халюцинации. „Мислех, че баща ми е Бог, майка ми е дяволът и трябва да я убия, за да спася света. Загубих ума си“, разказа Делевин.

На 15 години психическото ѝ здраве се влошило значително, като тя признава, че е изпаднала в суицидни мисли и е търсила физическо бягство от реалността. Възходящ момент във възстановяването ѝ станал фестивалът Burning Man, където осъзнала необходимостта да се откаже от наркотиците и да потърси професионална помощ. Веднага след този момент тя изхвърлила всичките си наркотици.

Според нея рехабилитационната програма ѝ е помогнала да се справи с дълбоко залегнали травми и да намери общност, която ѝ е предоставила подкрепа и чувство за свързаност – „противоположното на зависимостта е връзката“.

Кара Делевин също така споделя, че осъзнала колко е важно да бъде открита за трудностите си, защото никой не е перфектен, а откровеността относно психическото здраве и предизвикателствата е от ключово значение за собственото възстановяване и за подкрепа на другите.